Найден Геров успява да запише и публикува около 500 народни песни

Автор: Атанас Коев

На 23 февруари се навършват 195 години от рождението на изявения български просветител, писател, публицист и езиковед от периода на Възраждането и първите следосвобожденски години – Найден Геров.

Земният път на видния българин започва в Копривщица на 23 февруари 1823 г. в семейството на учителя хаджи Геро Мушек. Първоначално момчето учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в Пловдив. Впоследствие се завръща в Копривщица и става ученик на изявения просветител от този период Неофит Рилски.

През 1841 г. Найден Геров заминава за Одеса и постъпва в местната гимназия, а впоследствие завършва прочутия Ришельовски лицей. Приема руско поданство и се включва дейно в живота на българската одеска колония.

През 1846 г. копривщенецът се завръща в родния си град и се отдава на учителската професия. Наскоро след това той основава първото българско светско училище, като негови ученици по това време са Йоаким Груев, Христо Г. Данов и др.

През 1850 г. Геров са премества в Пловдив, където учителства до 1853 г. Той заедно със Стоян Чомаков застава начело на борбата срещу гърцизма в града под  тепетата.

По негова инициатива в пловдивското класно училище е отбелязан тържествено празникът на светите братя Кирил и Методий, а датата е 11 май 1851 г.

Когато избухва Кримската война (1853-1856 г.), като руски поданик Найден Геров е принуден да напусне пределите на България. Той се отправя за руската столица Санкт Петербург и там се отдава на усилена книжовна дейност.

След края на войната отново се завръща в Пловдив, но е наклеветен от местното гръцко население пред османските власти и е принуден да напусне града. За известно време се установява в турската столица Цариград, където се включва в живота на местната българска колония.

През есента на 1857 г. Геров е назначен за руски вицеконсул в Пловдив, като на този пост е в продължение на близо две десетилетия. Заеманата от него длъжност му позволява да разгърне широка общественополезна дейност-активно подпомага просветното дело и борбата на народа ни за църковна независимост.

След погрома на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. видният копривщенец е принуден от турските власти да напусне заемания пост и отново да се отправи за Русия. Когато започва Руско-турската война (1877-1878 г.), Геров е аташиран към Щаба на княз В. А. Черкаски. Той е първият губернатор на Свищов след освобождението му от турска власт.

Впоследствие се отдава на книжовна и научна дейност, като от 1881 г. е дописен член на Българското книжовно дружество-БКД, дн. БАН, а от 1884 г. е негов почетен член.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г.

Той оставя след себе си богато научно наследство, състоящо се от ценни филологически трудове, учебни помагала, стихове, статии и бележки за редица книги.

Най-значимото му дело е съставения от него „Речник на българския език“, излязъл в пет тома в периода 1895-1904 г. Той съдържа над 70 хиляди думи от народната реч и над 10 хиляди пословици. Като фолклорист пък Геров събира, записва и публикува около 500 народни песни.

Много ценен за изследователите е богатият му архив, който съдържа над 10 хиляди писма, рапорти, народни песни, около 40 манускрипта и множество печатни старинни книги.

В категории: Добри Вести , Възраждане