Отбелязваме Световния ден на съня с констатацията, че проблемите със заспиването са глобална епидемия
Автор: Доц. д-р Гео Нешев
На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Той се чества от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация и има за цел да се информира обществеността, че проблемите със съня са глобална епидемия, която създава множество здравословни проблеми.
Ранното събуждане, придружено от мисловни преживявания и болестна заетост, например, говори за наличие на някаква депресия. Безпокойството, раздразнимостта и лесната уморяемост са симптоми, които се установяват и при депресии, и при апнея – задушаване, един от признаците на които е хъркането.
Консумацията вечер на алкохол обикновено води до събуждане след прекратяване на действието му. Повишеното тегло също оказва неблагоприятно въздействие.
Затова важна препоръка в насока преодоляването на възникналите проблеми е да се намали консумацията на алкохол и тежки и мазни храни вечер. Голяма е нуждата от разтоварване и от полагането на активни физически усилия (ходене по възможност пеша на работа, туризъм, ски, фитнес процедури).
Пациентът трябва да си ляга, когато му се доспи, дори и да е ранна вечер, и да става в случай на събуждане. Дневният сън не се препоръчва. Също трябва да се избягва вечер гледането на телевизия и четенето в леглото. Необходимо е да се спазва правилото „Денят е за правене на интересни неща, но без претоварване, а нощта – за спане“.
Ако безпокойството е на преден план, трябва да се предприеме лечение с меки успокоителни средства, но по принцип не е желателно да се прибягва до приспивателни, освен в крайни случаи. Ако специалистите поставят диагноза „депресия“, трябва да се предприеме адекватно лечение с антидепресанти.
Като цяло, за да се избегне безсънието, трябва да се спазват няколко основни правила:
* Да се осигури редовно физическо натоварване един час преди лягане;
* Да се вечеря най-малко 1 час преди сън, и то с лека храна;
* Да се избягват вечер възбуждащи напитки: кафе, кола, чай;
* Определен момент от вечерта да се отдели на психично разтоварване: посещения на концерт, театър и т.н.;
* Да се избягва почивката и дрямката през деня;
* Да се създаде строг режим за лягане и ставане от сън;
* Да се спи на твърда възглавница и мек матрак;
* Да се спи в спокойна, тъмна и добре проветрена стая.
Стаята, в която човек спи, трябва да се асоциира само с положителни емоции. Затова психолозите препоръчват всички конфликти да се решават извън стените на спалнята.
Голямо значение за добрия сън имат също цветовото решение на помещението – ярките агресивни багри и изобилието на светлина не помагат на човек да се отпусне. По-добре е стените и обзавеждането на тази стая да са издържани в спокойни, неутрални или пастелни тонове, а осветлението да бъде приглушено.
Пълноценният и спокоен сън зависи много и от това, доколко удобно е леглото ни. За добрата почивка най-подходящ е ортопедичният матрак.
Възглавницата пък трябва да не е много голяма и да е достатъчно мека. За подобряване на съня под нея може да се постави малка торбичка с хмел, мента, мащерка или брезови листа. Техният аромат успокоява нервната система и помага за лесното заспиване. Ароматерапевтите препоръчват също преди лягане да се подиша етерично масло от валериана, лавандула или друго растение, притежаващо аналогични на техните свойства.
