Изложба представя под тепетата всекидневието в българските градове и прехода към Модерността в края на ХІХ век
Автор: Десант
Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на града“ се открива днес в Етнографския музей в Пловдив. Тя е съвместен проект на Регионален етнографски музей – Пловдив и Регионален исторически музей – Русе и се реализира във връзка с българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Експозицията представя европеизацията на всекидневието в българските градове и прехода към Модерността в края на ХІХ век. В това време Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители.
Възприемането на практики от Модерността е резултат на влиянието на две империи, чиито столици са се превърнали в символи за страните от Балканите. Константинопол усвоява европейски модели и ги адаптира за елита в Османската империя, а Виена е посредник на влиянието от Западна Европа, но и сама създава стил.
Индустриалната революция отваря нови възможности за обмен, създава нови пътища с помощта на железницата, а парният двигател е навсякъде - по реки и в пивоварни. Телеграфът и телефонът скъсяват разстоянията, а медиите пренасят новини и реклами от цял свят.
Въпреки че са проводници на стила на Виена и Константинопол, Русе и Пловдив изграждат свой собствен дух. Градовете търсят себе си чрез образите на други градове – затова съществува Кючюк Париж в Пловдив, а Русе е разпознаван като Малката Виена. С кого всъщност се съизмерват двата града показват и названията на ресторанти и хотели (В Пловдив любими места за празненства са хотелите „Молле“ и „Люксембург“ (с театър). В Русе това са „Букурещ“ и „Виена“).
Преходът към Модерността намира отражения във всички сфери - градоустройството, архитектурата (в Пловдив работят чешките архитекти Хенрих Майер, Йосиф Шнитер.
Русе попада под властта на австро-унгарския вкус чрез виенчаните Фридрих Грюнангер, Едуард Винтер, Петер Паул Бранг), интериора на градските къщи, които се уреждат във „виенски“ и „цариградски“ стил, музиката, фотографията, дамското и мъжко облекло, аксесоарите, кухнята, храненето.
Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на града“ ще остане в Пловдив до началото на лятото. През юни тя ще бъде показана и в Русе.
Благодариме за поканата. Много е интересно. Но в навика на широко представяната картина има неща, които не отговарят на действителноста. Само като конкретен пример мога да посоча, че арх. Грюнангер не е австриец, както е известно и широко разпространено в България, а трансилванец, Трансилвания. (Мисля, че го научих от укипедия). И при много други европейски имена на художествената култура и епоха, се представени/са известни като австрийски. Енциклопедиите всъщност дават данните в много от случаите за унгарци. Защо така се прави - може би историци, музеи могат по-добре да ни обяснят? Или коригират?
1
интересно
28.03.2018 15:12:42
0
0
Благодариме за поканата. Много е интересно. Но в навика на широко представяната картина има неща, които не отговарят на действителноста. Само като конкретен пример мога да посоча, че арх. Грюнангер не е австриец, както е известно и широко разпространено в България, а трансилванец, Трансилвания. (Мисля, че го научих от укипедия). И при много други европейски имена на художествената култура и епоха, се представени/са известни като австрийски. Енциклопедиите всъщност дават данните в много от случаите за унгарци. Защо така се прави - може би историци, музеи могат по-добре да ни обяснят? Или коригират?
