Признаването на арменския геноцид по света и у нас


Признаването на арменския геноцид по света и у нас
25 Април 2019, Четвъртък


Община Бургас първа в страната призна арменския геноцид под давлението на Валери Симеонов

Автор: Силвия Горанова

Арменският геноцид (на арменски: Հայոց Ցեղասպանութիւն), наричан още арменски холокост, е масово изтребление, извършено умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Той се характеризира с жестоки кланета и насилствена депортация на над 1 000 000 арменци, предприети от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г.

Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. Жертвите през този период са около 300 000 души.

Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет – "невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.

Общо между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.

Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията от онова време и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тях.

През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се.

Вече над 24 страни са декларирали официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци.

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април.

На тази дата през 2015 г., във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание прие декларация на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

Автор на декларацията е Валери Симеонов, под чието давление през 2008 г. Община Бургас първа в страната призна арменския геноцид. През следващите няколко години я последваха още няколко общини.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителитена САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ.

Също така и от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Австрия, Белгия, Боливия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Люксембург, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили.

От регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия,Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния, в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

В САЩ 43 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина,Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана,Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо,Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.

В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили над милион и половина арменци и 30 000 кюрди“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците, подкрепена за кратко време от още 29 000 души.

***

През май 2016 г. председателят на „Национален фронт за спасение на България“ и съпредседател на парламентарната коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов бе награден с най-високото отличие, което се дава за особени заслуги към Република Армения – медал „На честта“.

Почетният знак му бе връчен на 24 май в Ереван от заместник-председателя на Националното събрание Ермине Нагдалян. Симеонов е първият български политик, получил такова изключително признание от новата законодателна власт в Армения.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов и народните представители Валентин Касабов и Христиан Митев бяха там на двудневно посещение по покана на арменския парламент.

В Ереван българската делегация бе посрещната в сградата на Националното събрание от г-жа Ермине Нагдалян, която благодари на българските си колеги за приетата декларация, с която бе признато масовото изтребление на арменци в Османската империя през периода 1915 – 1918 г.

Нагдалян подчерта личната заслуга на Валери Симеонов и неговата партия „Национален фронт за спасение на България“ 24 април да бъде определен в България за Ден на възпоминание на жертвите на геноцида.


В категории: Новини , Общини , История

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
grainis
14.12.2019 10:43:08
0
0
Кога най-после ще започнем да говорим за Български Геноцид, период на нечувани зверства, върнал ни хиляда години назад ? Давате ли си сметка че ако не бяха турците, днес България можеше да е с население от 60-70 милиона и с икономика на Англия или Франция ?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки