В царството на странджанската зеленика край с. Кости

Автор: Севдалина Пенева

Странджа планина е очарователна и красива през всички сезони, но само през пролетта там може да се види нещо наистина уникално и единствено по рода си – странджанската зеленика. Това прелестно растение идва до нас от епохата на Терциера, оцеляло е през последния ледников период и се е съхранило на територията на Европа единствено по нашите земи и в Кавказ. Това накратко е причината цветето да се превърне в символ на Странджа.

Зелениката цъфти сравнително кратко време – от края на април до средата на май. Находищата й също са ограничени. За едно от тях, край село Кондолово, вече сме разказвали.

Добре дошли в Кондолово - селото, от което започва пътят на зелениката

Този път предлагаме на вниманието на любителите на планината един сравнително лесен, но изпълнен с много емоции туристически маршрут, който тръгва от царевското село Кости. 

За тези, които не са чували никога за него, първо да уточним – ударението на името пада върху последната сричка, не върху първата. Произходът му няма нищо общо с части от нечий скелет.

Според най-разпространената легенда, някога в селото живеел богат грък Костаки, който показал на хората как да отвоюват плодородни земи около коритото на река Велека като изкореняват дървета. На разчистените площи отглеждал царевица, слънчоглед и коноп. Заимал се с труда си, а покрай него се замогнали и съселяните му, затова кръстили на него селището – Костѝ.

До Междусъюзническата война селото се води гръцко, а след края на войната местното население се изселва в Гърция, а на негово място идват прогонени от Източна Тракия българи.

През 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители. В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век Кости е било крайна гара на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, превозваща дървен материал до морския бряг.


Останки от някогашната жп линия

Демонтирана е през 50-те години, тъй като тогавашната комунистическа власт е преценила, че била неефективна. Все още се обсъжда възстановяването й най-вече като туристическа атракция, която ще свързва плажуващите с вътрешността на планината, но това едва ли ще стане скоро.

Едва ли е нужно да казваме, че и Кости, както и всички странджански села, днес е обезлюдено и че в него са останали да живеят малцина възрастни хора. Улиците му се изпълват с хора само веднъж годишно – на 21 май, в деня на св. Константин, когато населеното място отбелязва своя празник с нестинарски игри. Точно връзката със светеца е другото обяснение но името „Кости“ - от Константин.

Но да се върнем на нашето приключение.

Толкова много хора тук само по съборите сме виждали, възкликва възрастен мъж, който с почуда проследява голямото прииждане на народ на 1 май.



Туристите се събират на селския площад до кафето. Толкова са много, че сладоледите във фризера не стигат за всички желаещи да си купят и това дори предизвиква сълзи в очите на някои от най-малките участници в похода.

Точно в 10, 30 ч. пришълците от големия град се отправят към стария въжен мост над Велека югоизточно от селото. Преминаването по него е екстремно за по-страхливите, но дори и те не се отказват.



Пътят минава покрай останките от някогашната железница и продължава надолу по течението на реката. Скоро след стръмно, но кратко изкачване и после слизане се навлиза в Богородишки дол и се достига местността Казанчето, където се намира един изключително красив водопад.



От другата страна на реката, на високо място, между вековните дървета пък е скрит параклиса "Света Богородица", около който местните жители се събират на 15 август, за да почетат Божията майка и да измолят от нея мир, здраве и плодородие.



За параклисите в Странджа в Десант сме разказвали десетки пъти, включително и за тези около Кости. Характерно при тях е, че са строени над извори с лековита вода – аязмо. Такъв е и „Св. Богородица“. В центъра му има естествен кладенец, в който се процежда лечебна вода. Покрит е с дървен капак.

Домът на св. Илия край село Кости

За удобство в подножието на параклиса има изградени много маси и пейки и мястото е подходящо за пикници и отдих сред природата.

Маршрутът продължава надолу по Богородишки дол, където са и находищата със зеленика.



Няма начин, тук всички спират за снимки, за селфита или просто да се полюбуват на огромните розово-бледолилави цветове с тъмно зелени листа. Но никой не си и помисля да откъсне цвят. Странджанската зеленика е вписана е в Червената книга на България и е защитена от Закона за биологичното разнообразие, както и от редица международни конвенции и споразумения. Брането й е строго забранено, но пък и на уважаващите себе си туристи дори не би им минало през ума да късат от редките цветя.

Без да се отклонява от пътя, групата излиза отново край река Велека.



Следва най-хубавата част от приключението - пресичане на реката през плитък брод чрез газене във водата. Няколко мъже са опънали здраво въже от бряг до бряг, нагазили са в бързите води на реката в готовност да реагират, ако някой мъник падне и водата го понесе по течението.



По-предвидливите носят акваобувки, което донякъде ги спасява от подхлъзване. Така или иначе накрая всички излизат от реката мокри, което не е проблем. В слънчево време крачолите бързо съхнат, а и има достатъчно време – предстои преход от около още 7 километра обратно до селото, през врязан в хълм, наречен Дарданелата, и през защитената местност Кълката. 



Общата дължина на кръговия маршрут е 8,8 км, а времето за изминаването му е според възможностите и интересите на групата. Ние играхме, хапвахме, катерихме се до водопада и до параклиса, така че изпълзяхме от гората малко преди 18,00 ч. - починали от градското напрежение, ободрени, заредени с енергия и много усмихнати. Е, ако не се броят кратките сълзи заради изчерпания сладолед...

***

Село Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа планина в живописната долина на река Велека (на левия ѝ бряг), на 71 м надм. вис. Намира се недалеч от границата на България с Турция, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас.

Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с широколистни и вековни гори. Над м. Св. Богородица се намира най-старият дъб в Странджа - на възраст около 800 г. В близост са разположени природните резервати „Силкосия“ и „Узунбоджак“, както и защитените местности Кълката, Пирен и Марина река.

Изключително красивата природа наоколо предлага голямо разнообразие на растителни и животински видове. Кости се намира в зоната на разпространение на странджанската зеленика (вечнозелено растение). Сред местните природни забележителности попадат и множеството пещери по поречието на Велека – Керечница, Махарата, Стоянова пещера, Георгиева пещера, Яневица и др.

В категории: Новини , Репортажи , Пътеводител , Населени места