Във фокуса попаднаха заличените от турците български топоними, наличните документи за българските църкви в Лозенград и още редица други интересни дискусионни теми
Автор: Диана Славчева
Какво е състоянието на църковната мрежа от двете страни на българо-турската граница в Странджа около края на XIX - началото на ХХ век, какви документи за българските църкви в Лозенград се съхраняват в Централния държавен архив, какъв християнски културен пласт се открива в топонимията на Източна Тракия...
Тези и редица други теми бяха дискутирани днес на кръгла маса за християнството в Странджа и Одринска Тракия, организирана от Сдружение "Черноморска Странджа" в Ахтопол.
Интересни надписи върху олтарните маси в странджанските храмове, разкриващи данни за датите на освещаването на църкви, на техните ктитори и дюлгери, представи доц. Ангел Николов от СУ "Св. Климент Охридски".
В своя доклад водещият на предаването "Прокудени от бащин край" на телевизия СКАТ - Стоян Райчевски, обърна внимание на системното заличаване в тази част на България на такива нематериални паметници на християнския култ като топонимите на местности и други георграфски обекти, постигнато следствие на системно провежданата асимилационна политика от страна на Османската империя и респективно от Турция.
За съжаление, тези безценни извори, които доказват трайното присъствие на християнската култура в тази най-югоизточна част на Европа, през годините са оставени без внимание от нашите изследователи и в голямата си част са безвъзвратно изгубени. И днес повечето местни топоними са известни единствено с наложилите се турски названия, заменили изконните български имена, със съжаление констатира Стоян Райчевски.
Изтърван е и моментът, в който е можело да се предприемат стъпки за възстановяването и запазването и за идните поколения на съществувалите някога в Лозенград български църкви "Св. Никола", "Св. Спиридон" и "Св. Атанасий", изтъкна в изложението си Дарина Билярска от Централния държавен архив.
На спецификата на странджанските вотиви обърна внимание д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Тя запозна аудиторията с два уникални образци на тези оброчни фигури, изобразяващи св. Архангел Михаил, каквито не са намирани никъде другаде в България.
Главният уредник в РИМ-Бургас Иванка Делева пък се спря на съхраняваните в бургаския исторически музей икони от Странджанския край, които митническите служители са успели да спасят от изнасяне зад граница.
За едни малко познати връзки между Дубровник и България, съществували още от времето на Първото българско царство, и по-конкретно за помощта, която хърватите оказват на униатството в Странджа и Одринска Тракия, разказа проф. дин Светозар Елдъров от Института за балканистика при БАН.
В Музея на котвата в Ахтопол участниците в дискусията присъстваха на откриването на гостуващата там изложба на созополския музей под надслов "Созопол - вечният град на България", която представя изящни антични керамични съдове от древна Аполония, някои от които се показват пред публика за първи път.
