Местността е обявена за историческа преди повече от 80 години, а 5 години по-късно името й е сменено
Автор: Диана Славчева
С постановление № 14495 от 1 декември 1937 г. местността Бузлуджа е обявена за историческа!
Половин година по-късно – през юни 1938 г., излизащият по това време в Казанлък вестник „Искра“ алармира, че святото място е изоставено и забравено. „Никой не се сеща, не се загрижва за това светилище“ – изтъква редакционна статия в бр. 331 на изданието.
В нея се отбелязва също, че Казанлъшкото подофицерско дружество, което носи името на загиналия на едноименния връх Хаджи Димитър заедно с туристическото дружество с големи усилия са успели да спретнат една хижа на Бузлуджа, се оказват „слаби да разхубавят и превърнат това диво място на свещен парк“.
По-нататък старата газета уточнява, че след дълго настояване, едва през 1937 г. са били отчуждени 60 декара около гробовете на загиналите четници, но всичко останало само на книга.
„А трябва да бъде оградено, залесено, да се поправят чешмите, да се изравни, да се построи път, годен за кола и мн. др.“ - приключва дописката си вестникът.
Поводът за публикацията е наближаването на датата 2 август, когато през 1938 г. са се навършвали 70 години от подвига на Хаджи Димитър и неговата чета.
„На това свято място проляха кърви и сложиха кости „немирните поданици“ на султана и разклатиха златния трон на султаните.
В публикацията се изтъква още, че това място е „първо преди „Св. Никола“ и „Орлово гнездо“.
Покрай останалото, тя за пореден път споменава върха Св. Никола с изконното му име, както и намиращото се на него героично Орлово гнездо. Днес, поради цяла поредица от безумни и нелепи преименувания, се е стигнало до ситуациятадва съседни върха да се зоват с едно и също име – Шипка.
Апропо, и историческият скалист връх в Шипченско-Тревненския дял на Балкана, където през 1868 г. става историческото сражение между българи и турци, също и до днес е по-известен със старото си име Бузлуджа. А всъщност още през 1942 г. той е прекръстен на Хаджи Димитър.
Е, мястото и до днес е по-популярно с потрошената вече „чиния" на дома паметник на БКП. А там, където се е водила битката, все още няма кой знае какъв парк. Но поне има величествен паметник на Хаджи Димитър и мемориал на загиналите тук негови другари.
Със сигурност има още какво да се желае, за да се почете достойно паметта на славния войвода - същия той, който не загива, защото е паднал в бой за свобода!
