По горчива ирония на съдбата той умира на шест крачки от кръчмата „Старият воин”, въпреки че не употребява алкохол
Автор: Борислав Гърдев
На 7 юли 1928 г. в 23,40 ч., в центъра на София е нападнат от засада и убит участникът в четири войни и две въстания, членът на ЦК на ВМРО, генерал-лейтенантът от запаса Александър Протогеров, ненавършил 61 години.
Убийците – Димитър Стефанов (ликвидаторът на Никола Генадиев на 30 октомври 1923 г.), Панчо Витларов и Митьо Джуджанов, са направлявани от равнопоставения на Протогеров член на ЦК Иван Михайлов, а акцията е организирана и ръководена от Кирил Дрангов, чийто баща полковник Борис Дрангов е най-добрият приятел на Александър Протогеров.
Убит е мастит български военно-политически деец и велик майстор на Великата масонска ложа на България.
Роденият на 23 ноември 1867 г. в Охрид Александър Протогеров завършва военното училище в София на 27 април 1887 г.
Взема участие в Сръбско-българската война като доброволец и е награден с орден „За храброст”, трета степен. Впоследствие той ще стане кавалер и на ордените „Свети Александър”, трета степен и „За военни заслуги”, трета степен.
До 1912 г. е на действителна военна служба.Член е на ВМОК в София, войвода на чета в Горноджумайското (1902) и Илинденско-преображенското (1903) въстание, член на ЦК на ВМРО, ген.-майор от 1 април 1917 г.
Заедно с Тодор Александров той извършва атентатите в Щип (21 ноември 1911 г.) и Кочани (1 август 1912 г.) с адски машини, довели до обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г.
По време на войната е организатор на Македоно-одринското опълчение, изградено от него в един училищен двор без подкрепата на щаба на армията, командир е на Трета бригада в опълчението и ръководител на разузнавателната му служба.
През Първата световна война е дивизионен командир, началник на Моравската инспекционна област, началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (6 април 1917 г.), комендант на София от 29 септември до 15 октомври 1918 г., организатор на отбраната на града и потушаването на войнишките бунтове (30 септември – 2 октомври 1918 г.).
За тази си дейност Фердинанд противоуставно го издига за ген.-лейтенант на 2 октомври 1918 г.
След войната, заедно с Тодор Александров възстановява ВМРО, влиза в ръководството й, след като е действителен член на ЦК от 1915 г.
Организира четническата дейност в Македония и сам ръководи чети в Сружко, Охридско и Битолско. Подписва Майския манифест на ВМРО на 6 май 1924 г., с който декларира под коминтерновско внушение, че ще се бори за освобождаването и обединението на Македония като „независима и самостоятелно управляваща се държава”, но след това се отказва от подписа си.
Той следва примера на Тодор Александров, безспорният лидер на ВМРО, но е доказана неговата съпричастност към ликвидацията на Александров в местността Трите реки край село Сугарево на 31 август 1924 г., като преките убийци Динчо Вретенаров и Щерю Влахов са пряко свързани с Протогеров, избягал от мястото на атентата, без някой от тях да стреля по него.
Впоследствие Вретенаров и Влахов са застреляни от емисари на Иван Михайлов.
От есента на 1924 г., независимо че остава член на ЦК, Протогеров постепенно губи влиянието си в организацията, особено след като на 3 септември 1924 г. е принуден да дава обяснения пред Следствената комисия, назначена от IV редовен конгрес на Серския революционен окръг, по убийството на Тодор Александров.
Тъкмо тогава ръководни дейци на Организацията убеждават Протогеров на разгорещена среща в столицата на ул. „Неофит Рилски” № 43 да се оттегли от активна обществена дейност. Огорчен, генералът се съгласява.
Сломен и останал почти без средства, Александър Протогеров заживява във Виена в квартирата на ВМРО на ул. „Шьонбрунщрасе” №1 при дееца ва ВМРО Никола Велев. В австрийската столица пристига и Наум Томалевски, който също е в конфликт с Иван Михайлов, тъй като е член на Задграничното представителство и е свикнал на самостоятелни действия, а Михайлов иска да го подчини на ЦК.
Томалевски заминава за Будапеща да получи редовната субсидия за Организацията, но се връща сломен, след като разбира, че меродавните унгарски фактори ще дадат парите само на ген. Протогеров.
Пълномощникът на унгарското правителство се среща с Протогеров във Виена в квартирата на ВМРО и субсидията е възстановена – 500 000 лева на тримесечие.
С променено самочувствие ген. Протогеров се завръща в София и отново отсяда в къщата на Велев на ул. „Неофит Рилски” № 43. По внушение на голяма част от членовете на задграничното представителство на ВМРО Протогеров решава да се върне към активна организационна дейност и да оглави своята група, наречена „протогеровисти”.
Логично е да се стигне до сблъсъка с Иван Михайлов и до ликвидирването му по заповед на фактическия ръководител на ВМРО на 7 юли 1928 г., като причината за смъртта му е както съучастието в убийството на Тодор Александров, така и желанието да се противопостави на авторитета на Михайлов.
По тази причина Иван Михайлов публикува специално комюнике на 15 юли 1928 г., а за да се подсигури допълнително, издейства одобрение на убийството на генерала от VII общ редовен конгрес на ВМРО, проведен на 21 юли 1928 г. в село Крупник, Горноджумайско.
На 7 юли 1928 г. около полунощ, в 23,40 ч., на ъгъла на улиците „Екзарх Йосиф” и „Самуил” е извършено двойно убийство.
Александър Протогеров е застрелян от упор благодарение на засеклия му пистолет и неговите забавени от възрастта реакции, умира и телохранителят му Атанас Гоцев.
По горчива ирония на съдбата генералът умира на шест крачки от кръчмата „Старият воин”, въпреки че не употребява алкохол.
За сметка на това посетителите на пивницата и персонала са свидетели на сцена от кървав гангстерски филм – жертвите са убити хладнокръвно и безмълвно.
Полицията пристига на местопрестъплението, когато трябва само да се констатира смъртта на Протогеров и Гоцев и да се установи, че извършеното престъпление не е криминално, тъй като в дрехите на заслужилия генерал се оказват както значителна сума пари – 60 675 лева, така и много ценни лични вещи като часовник „Лонжин”, два гръцки кръста и кехлибарена броеница, които не са представлявали интерес за атентаторите.
Протогеров е ликвидиран, след като години наред лавира между различните крила във ВМРО, Иван Михайлов става едноличен лидер на организацията, но вместо да се консолидира, тя продължава да затъва в блатото на междуличностните конфликти и братоубийствата.
Унгарската субсидия спира след 7 юли 1928 г., но за сметка на това дейците на ВМРО Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров установяват връзка с нов важен фактор – членът на УС на БЗНС „Пладне” Г.М. Димитров (Гемето), зад когото е югославското разузнаване.
Именно той продължава спонсорирането на убийствата и междуособиците, като ги снабдява с 200 000 лева годишно, получавани от дипломата в София Джорджевич, шеф на югославското разузнаване в България.
Целта на мероприятието е прозрачно ясна – чрез кръвопролитията по столичните улици да отслабнат симпатиите в страната към македонската освободителна кауза и спрямо ВМРО.
А оттам до забраната дейността на организацията от правителството на Кимон Георгиев на 14 юни 1934 г. крачката е само една.
