Насилствено се опитват да ни изселят оттук, казват местните жители на Синьо Камене
Автор: Севдалина Пенева
Село Синьо камене се намира в Странджа, в община Средец, на 30-тина километра от границата с Турция. Заселено е в началото на миналия век от тракийски бежанци, прокудени насилствено от родните си огнища в Беломорска Тракия.
Някога тук е кипял живот, училището е било пълно с деца, а в каменната църква на мегдана, чието име никой не помни, са извършвани кръщенета и венчавки.
Днес храмът е рухнал. Къщите са празни, детски смях не се чува. В китното някога селце са останали 50-тина души, заедно със собствениците на вили, които прииждат само през лятото.
Средната възраст на обитателите е над 75 години. И сякаш някой бърза и те да си отидат, да бъде и това село зачеркнато от картата на България.
В заника на дните си, хората в това забравено и от Бога място са оставени да оцеляват при нечовешки, примитивни условия, каквито рядко се срещат и в страни от Третия свят. Вече втора година чешмите в селото са сухи. Вода няма нито за пиене, нито за поливане, нито дори за хигиенични нужди.
Проблемът започна през 2016 г., разказва Стоян Манахов. „Началникът на ВиК-Средец, заедно с кметския наместник на съседното село Сливово Величка Плачкова дойдоха тук и ни накараха да копаем в дворовете си шахти, близо до оградите. Казаха ни, че в община Средец били отпуснати средства за подмяна на старите водопроводни тръби в Синьо камене, понеже старите в селото били стари етернитови. И ние започнахме да копаем.
Месеци по-късно дойдоха някакви хора, стовариха тръби, разкопаха, подмениха няма и един километър от водопроводната мрежа и си тръгнаха. Казаха ни, парите свършиха. И ни оставиха без вода.“
До разкопаването на водопроводната мрежа селото се е снабдявало с питейна вода от два местни водоизточника, единият от които централен източник – дренаж, вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ-Бургас.
Докато хората чакали ремонтът по мрежата да приключи и водата да им бъде пусната, минала една година. Междувременно, през юни 2017 г. били взети проби от местния водоизточник.
Анализите показали наличие на уран и повишена обща алфа активност. По разписание на РЗИ от ВиК спрели водата, а после някой разпоредил двете селски чешми да бъдат съборени с булдозер, а двата водоизточника – заключени с катинар. И настанало зловещото безводие.
„По-добре да умрем. Това не е живот, не знам кой и за какво ни наказва, ама сякаш сме прокълнати. Едно време ходих с кобилиците за вода до кладенеца по два пъти на ден, да има вода за децата, да им изпера пеленките. Ама тогава бях млада и здрава. Не съм и предполагала, че в края на дните ми пак ще мъкна вода и ще се мъча. Остават ни още една-две годинки, нека ги изживеем като хората“, разказва Стоянка Иванова.
Жената е на 82 години, а съпругът й Георги – на 88. Въпреки преклонната си възраст, двамата пренасят всеки божи ден минимум по 100 литра вода от водоноска, оставена им по милост на мегдана.
Цистерната е древна, бракувана от военните. Два пъти седмично служители на ВиК-Средец идват с камион, закачат я и я откарват някъде, за да я пълнят с вода. Къде, никой не казва.
Докато екипът ни разговаря с хората пред порутената сграда на кметството, въпросните служители дойдоха да сменят водата във водоноската. Щом ни видяха, първоначално те избягаха, но час по-късно се върнаха да си свършат работата. На наш въпрос, откъде доставят водата за пиене, те отговориха - „Не знаем“.
Хората се страхуват да пият от водата, казват, че от цистерната падали боклуци, затова с нея поят животните. Техни близки, когато имат възможност, им носят минерална вода. Но за миене, къпане, пране старците влачат тежките туби от водоноската.
Вече втора година старците от Синьо Камене пишат писма и жалби, няма институция, която да не са запознали с проблема си. Писали са до омбудсмана, до Президенството, до няколко министерства, но никой от нито една инстанция не се е ангажирал с решаване на тежкия проблем.
Има ли надежда за Синьо камене, че безводието там ще свърши? Кой е разпоредил чешмите в селото да бъдат съборени? По какъв проект е започната подмяната на водопровода и защо „ремонтът“ не е завършен? Отговорите на тези въпроси очаквайте скоро.
