Заради човешка алчност най-красивият, но и най-малко известен Зелен водопад в района е недостъпен
Автор: Севдалина Пенева
Едва ли има някой, който да не е чувал за приказно красивите Крушунски водопади край едноименото село в община Летница. Намират се на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан, на границата между Стара планина и Дунавската равнина.
Водопад Пръскалото
Бяхме чували, че красотата им не отстъпва по нищо на тази на Плитвичките езера в Хърватска. И, понеже вече бяхме видели изумрудените водопади на Плитвице, решихме сами да направим сравнението с родните и за целта се отправихме към Крушуна.
С първите проблеми се сблъскахме още при подготовката за пътуването. Като добре организирани туристи, предварително бяхме изчели доста информация в интернет, за да си направим подробен план за действие.
Така разбрахме, че има опция да влезем с лодка в пещерата Водопада, която се намира в непосредствена близост до Крушунската пещера, от която пък извира река Пройновска. Точно нейните води се спускат по каскадата, част от която е 15-метровият водопад Пръскалото. Той, заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.
Оказа се обаче, че нито един от телефоните, обявени в интернет за разходка с лодка, не е актуален. Бизнесът с тази атракция е замрял още преди две години, което от интернет не може да се научи. Всички, които са организирали влизане в пещерата Водопада, са се отказали от тази дейност, не била достатъчно доходоносна.
След дълго издирване открихме координати на група пещерняци от Дряново, които към този момент единствени вкарват туристи във Водопада - срещу 25 лева на човек, но се отзовават само на групи от повече от 8 души, иначе не им било рентабилно блъскането на път до Крушуна и обратно. И организират приключението предимно в събота или неделя.
Пещера Водопада
Ние не отговаряхме на нито едно от условията – малката ни сговорна дружина наброяваше едва четирима членове, затова зачеркнахме тази цел.
По същия начин стои въпросът и с Бонинската пещера наблизо, влизането в която също става само с водач спелеолог, срещу 130 лева на човек, но само с предварително уговаряне с момчетата от Дряново и пак с условие групата да е по-голяма от 6 души.
Така или иначе, в района има достатъчно за гледане (за невероятните пещери наблизо Деветашка и Гарваница ще ви разкажем в следващи репортажи), затова не се отчаяхме.
Тук няма да се спираме подробно и на екопътеката над Крушуна, която е с продължителност по-малко от 20 минути, минава през Синия вир (който в момента е кафяв заради придошлите води от поройните дъждове в началото на юли), обикаля покрай пещерата Маарата, покрай извора на река Пройновска, покрай въпросната пещера Водопада и излиза малко по-долу, до открития басейн в непоследствена близост до бариерата на входа на пътеката.
Изворът на река Пройновска
Цената на билетчето за цялата разходка за възрастен е 3 лева, за деца и ученици – 1 лв.
Тук ще отделим малко повече място (и снимки) на втората екопътека в Крушуна, която извежда до нещо наистина изключително – Зеления водопад, висок 20 метра, който се спуска по стъпаловиден скат и образува феерия от кипящи водни струи по естествена скална каскада, обрасла целогодишно в зелен мъх (оттам и името на този природен феномен).
Вече бяхме виждали снимки в интернет, спиращи дъха, затова твърдо бяхме решили да отскочим и до него, нищо, че не е толкова популярен като Синия вир и Пръскалото.
И тук, но вече на място, ударихме на втора греда, за която също никой никъде не предупреждава – тази екопътека е препречена с бариера, с предупредителна табела, че преминаването е строго забранено, че дори е опасно за живота.
Силно озадачени защо тази красота е толкова строго крита от туристите, решихме да поразпитаме местните жители.
И се оказа една баш българска история...
Половината от Крушунските водопади попадат в община Летница, но тази част със Зеления водопад – в съседната община. Та представителите на местната власт в двете населени места не можели да се разберат кой да поддържа мястото и кой да печели от туристите.
Отделно, преди година-две се появил някакъв наследник на реституирани имоти в землището на Крушуна, който показал документ, че е собственик и на поляната, през която преминава пътеката за Зеления водопад. И поискал и той да печели от големия интерес към водопадите в района. И, понеже явно не се споразумял с общината, забранил хора да му минават през имотеца.
От двете съседни общини пък от своя страна решили, че няма смисъл да поддържат екопътеката, след като няма да имат полза от нея и я оставили да буренясва. За всеки случай, за да се измъкнат от отговорност, от Летница насложили освен бариерата, и на още няколко места до Зеления водопад предупредителни табели за падащи камъни и дебнещи опасности.
Ако имате път към Крушуна и все пак решите да видите изумрудената прелест на забранения водопад на своя отговорност, тези напътствия може да са ви от полза.
Пътеката до него тръгва вдясно от централната алея, на метри от касата, покрай единствения хотел в парка. Оглеждайте се за бариерата, тя е първият ориентър. После следвайте забранителните табели, те ще ви отведат точно до водопада.
На места пътеката почти не се вижда
За малко повече от година, откакто са станали тези неразбории със собствеността на земята, пътеката е обрасла с трева и на места буквално се губи.
Мостчето над реката пък е с изпочупени дъски, затова си гледайте в краката.
Точно в подножието на Зеления водопад е имало друг мост, който обаче е отнесен от реката.
Независимо от препятствията, усилията си струват. Гледката наистина е запомняща се.
Ако не бързате, на връщане можете да си наберете дъхави билки, има ги от двете страни на пътеката в изобилие.
И да, Крушунските водопади биха могли да се мерят по красота с Плитвичките, ако успеем да надмогнем някак пагубния си провинциализъм и загърбим битовизмите, които в случая съсипват туризма. Иначе жалко, че имаме невероятни природни дадености, но не умеем да се възползваме от тях.
