Вижте защо от епархията смятат това инвестиционно намерение за „ненужно и вредно"
Автор: Десант
Преди време бе оповестено, че в землището на град Камено ще се строи крематориум. Проектът ще се реализира от бургаската фирма „ Ворик груп” ЕООД на терен от 15 декара. Капацитетът на крематориума ще е 7000 кремации годишно, а сградата ще бъде с разгъната площ 2000 кв. метра.
Срещу инвестиционното намерение се обявиха голяма част от жителите на Камено. Събрани бяха 400 подписа против изграждането на крематориума, което се подкрепя само от 170 човека.
Във връзка с този инвестиционен проект свое становище изпрати и Сливенска митрополия, която е духовната институция на православните християни от Сливенска епархия, в чийто диоцез се намира и Община Камено.
Ето какво заявяват от там:
„От сътворението на света и до днес всички религии гледат на човешката смърт като ключов момент в човешкото съществуване, като врата за преминаване от временното към вечното битие. Затова и ритуалът на погребението на човека е отражение на вярата и религиозната доктрина на всяко общество. Каква е същността на човека и защо се ражда на тази земя, отговори на тези въпроси дава всяка религия, чрез своята вяра и най вече чрез своя погребален обряд.
Древните езичници изгаряли телата на починалите, защото са смятали, че тялото е затвор за душата и по този начин я освобождавали от оковите на материята.
Християнското разбиране за човека, като Божие творение, е различно от това на езичниците и затова Православната църква приема кремацията като противоречие на християнска вяра.
Според православното вероизповедание връзката между душата и тялото на човека е много силна, тъй като човек не е само тяло, както казват атеистите, нито само душа, както учат източните религии, които вярват в прераждането, а е създаден от Бога като психосоматична цялост, т.е. създаден е с тяло и душа, които са неразривно свързани.
При смъртта душата страда и не иска да се отдели от тялото си. Това означава, че тялото ни не е затвор за душата, но е елемент от човешката личност. Възкресението след смъртта и спасението или осъждането не са само за душата ни, но и за тялото.
И така, Православната църква не може да приеме кремацията, защото уважава човешкото тяло, което - живо или бездиханно - е храм на Светия Дух, част от човешката личност. Църквата смята изгарянето на тялото като неестествен процес и го възприема като насилие над душата.
В православната традиция всички обичаи, които са свързани с погребението, изнасянето на мъртвия, помените, ходенето, почистването и украсяването на гробното място свидетелстват за любовта на народа към покойника. Това е християнската вяра и такава е християнската практика. Така са били погребвани дедите ни повече от две хилядолетия. Всеки кръстен православен християнин трябва да бъде погребан като такъв, а не като езичник.
Хора, които биха пожелали кремация са индеферентни към християнската вяра, или изповядват близки до езичниците възгледи.
Църквата е длъжна ясно да заяви православното християнско учение за човека и същността на смъртта. Погребението на тялото, връщането му в пръста, от която е взето, според библейските слова, е свързано с догматичното , основополагащо и неизменно учение на Църквата, според която изгарянето на човешките тела в крематориуми е грях и богохулство.
Основен аргумент в полза на кремирането е изцяло в духа на модерното време. Тези, които подкрепят кремирането на мъртвите, трябва да знаят, че изгарянето на мъртвите води до изгаряне на човешкото достойнство.
На тях сме длъжни да напомним, че независимо какви съвременни филтриращи системи ще бъдат монтирани в крематориума, при изгарянето на човешкото тяло, особено на болните от рак, които са приемали радиофармацевтици и са преминали през лъчетерапия, се отделят вредни радиоактивни частици, които попадат във въздуха, който всички ние дишаме.
Според специалисти, извършили проверка на пещи, вакумни филтри към тях и трошачки на кости, при тях изследванията са показали, че те са поели същото радиоактивно вещество, което е било използвано при терапията на болните, което може да бъди вдишвано от служителите в крематориумите и от живеещите в близката околност.
Друг въпрос, на който търсим отговор е и този - каква е съдбата на биологичния материал след изгарянето, защото е явно, че в малките урни е сложено минимално количество прах от костите.
Не без значение е да се запитаме и в какво общество живеем? Искаме ли да живеем в общество, което изгаря своите мъртъвци, общество, което след смъртта прави живота на човека окончателен и безвъзвратен? Обществото дължи на тялото почит и уважение след смъртта, и то повече отколкото по време на земния му живот".
От Сливенската митрополия се обръщат към каменския кмет Жельо Вардунски и членовете на Общинския съвет в Камено с призив да отклонят „това ненужно и вредно инвестиционно предложение на фирма „Ворик груп” ЕООД за жителите, не само на Община Камено, но и съседните до нея общини".
