От Сдружение „Словеса“ призовават културното министерство да спре тази гавра с паметта на народния поет
Автор: Десант
Със съдействието, а вероятно и с благословията на чиновници в Министерство на културата, скъп ресторант трайно буквално е окупирал цялата градина и пристройката към къщата светиня на ъгъла на столичните улици „Г. С. Раковски” и „Иван Вазов”, при което нонстоп умирисва на екзотични манджи и тютюнев дим музея на Патриарха на българската литература, възмущават се в сдружение „Словеса“.
Силните миризми, изпаренията и уханията от кухнята на „Чекпойнт Чарли”, без съмнение, нанасят немалки щети на безценните експонати в музея на великия ни класик, а сред тях са десетки творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 г., които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена.
Сред тях са и две платна на Мърквичка - картината „Македонка”, подарък от дружество „Чех”, както и портретът „Старец”, личен дар от художника. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през 1895 г., както и две картини – „Портрет на проф. Иван Шишманов” и „Цветя”, подарени на писателя от Елисавета Консулова.
Тук се пазят и уникални подаръци и награди, получени от народния поет, в това число и поздравителните адреси до писателя - истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков, напомнят от сдружение „Словеса“.
Да превърнеш де факто във филиал на елитна кръчма прочутия музей на Иван Вазов в центъра на София, сградата на който е и паметник на културата от национално значение, е истинско безобразие, кощунство и гавра с паметта на народния поет. Министерство на културата дължи отговор на въпроса кога най-сетне натрапеното съжителство на музея с ресторанта ще бъде прекратено.
Както е известно, Къщата музей „Иван Вазов" е част от Националния литературен музей и е под шапката на културното министерство, подчертават от гражданското сдружение.
В Чл. 2. на Правилника за устройството и дейността на Националния литературен музей, издаден от Министерство на културата (обн. ДВ, бр.41 от 2016 г.), ясно е фиксирано, че „музеят е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира веществени и документални ценности, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни”, но и дума не се казва, че институцията ще развива с ударни темпове и ресторантьорска дейност, изтъкват от сдружение „Словеса“ и напомнят, че според Чл. 5 на този Правилник „ръководството на музея се осъществява административно-организационно - от министъра на културата, а методически - от Министерството на културата”.
Повече от ясно е, че каквито и да е кръчми или наргиле барове, предлагащи високоградусови напитки, нямат място на територията на къщата музей на ул. "Ив. Вазов" № 10, а най-разумното в случая е уютната градина и пристройката към музея на българския класик да се превърнат в арт пространство, в което да се случват интересни културни изяви, да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения и поетични премиери, заявяват от сдружението и очакват от културния министър Боил Банов бързи управленски действия в тази насока.
От „Словеса“ припомнят, че емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго. Тук, на простата дървена маса, Вазов създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто”, „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец” , „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст” и „Ивайло”.
Вазовата къща се превръща и в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, който по-късно е и един от инициаторите за превръщането й в музей. Именно тук, под балкона на Вазов, през 1919 г. се спира шествието на запасните и действащи офицери, носещо болката и унижението от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха и подкрепа в думите на своя национален поет.
Тук през 1920 г. в продължение на няколко часа под балкона на Вазов преминава и всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, а сред множеството са и престарели опълченци от шипченските боеве, завинаги обезсмъртени от великия български класик.
Пет години след смъртта на Вазов, на 28 ноември 1926 г., къщата отваря врати като първия български литературен музей, чийто първи уредник е Елин Пелин.
