През 1892 г. той подпомага със значителни лични средства построяването на Софийската духовна семинария
Автор: Атанас Коев
На 21 май се навършват 105 години от кончината на митрополит Кирил Скопски и Видински – православен български духовник и висш екзархейски служител от 70-те години на XIX век до първото десетилетие на ХХ век.
Бъдещият духовник, чието истинско име е Коста Стоичков, е роден на 15 юли 1833 г. в Берковица. След като завършва основно образование в родния си град, постъпва послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски“. През 1857 г. е подстриган за монах с духовното име Кирил.
През 1858 г. бъдещият митрополит заминава за сръбския град Карловци, намиращ се по това време в рамките на Австро-Унгарската империя, където в продължение на четири години учи в местната Духовна семинария. През 1863 г. се завръща във Видин, но по настояване на гръцкия митрополит е арестуван от турските власти.
Арестът му е извършен след направен обиск, при който у него е открита книга, описваща царуването на цар Иван Асен II. Това става повод да бъде изпратен под конвой в Цариград, където е изправен пред патриаршеския съд. Осъден е на три година затвор и е изпратен да излежава присъдата си в малоазийския град Сивас.
След като през 1866 г. е освободен, видният български духовник се установява в Тулча и до 1870 г. е даскал в местното училище. Заедно с това той служи и като дякон в тамошната църква.
През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а наскоро след това става архимандрит. По това време е назначен за председател на църковната община в Силистра.
При учредяването на Българската екзархия архимандрит Кирил е извикан в Цариград от първия български екзарх Антим I и е ръкоположен в епископски сан, с титлата Белоградчишки. Впоследствие той е назначен за викарий във Видинската епрахия, като на този пост остава до 1874 г.
От края на 1874 г. епископ Кирил е управляващ Скопската епархия, а през лятото на 1875 г. е избран за скопски митрополит.
След началото на Руско-турската война (1877-1878 г.) висшият български духовник е принуден да напусне Скопие, като се установява в Цариград. При освобождението на България от османско владичество пристига в София и служи известно време в Софийската митрополия. Включва се в организацията на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), заедно с митрополит Натанаил Охридски.
Когато през 1887 г. софийският митрополит Милетий Софийски е отстранен от поста си, митрополит Кирил е назначен за управляващ на Софийската епархия. След смъртта на видинският митрополит и бивш екзарх Антим I в края на 1888 г. е назначен за управляващ на Видинската епархия. През март 1891 г. е избран за видински митрополит, оставайки на този пост до смъртта си.
През 1892 г. подпомага със значителни лични средства построяването на Софийската духовна семинария, дарявайки за строежа 50 000 лева.
Митрополит Кирил умира на 21 май 1914 г. във Видин на 80-годишна възраст. Погребан е с необходимите почести във видинския катедрален храм „Свети Димитрий Солунски“.
