Има два вида икони на Божията Майка. На обичайния, който можете да срещнете на Изток и на Запад, Божията майка държи дете. Това е образ не само на Божията майка като личност, но и на няколко други неща: образ на Въплъщението; утвърждаване на реалността на Въплъщението; утвърждение на истинното и реално майчинство на Девата.
И ако се вгледате внимателно, ще видите, че държейки детето, Богородица никога не гледа към Него. Тя не гледа и към вас, нито в пространството; нейните широко отворени очи са обърнати дълбоко в нея самата. Тя не гледа, тя съзерцава. И нейната нежност е изразена от свенливостта на ръцете й.
Тя държи детето, без да Го прегръща. Обгърнала е детето както някой, който държи нещо свято, което принася, и цялата нежност, цялата човешка любов е изразена от детето, а не от майката.
Тя си остава Майката на Бога и се отнася към детето си не като към малкия Иисус, но като към въплътения син Божи, станал син на Девата; а Той, бидейки истински човек и истински Бог, изразява цялата любов и нежност на човек и Бог към нея, като към Негова майка и Негово творение. Това е единият образ.
Вторият образ, който можете да срещнете твърде рядко, представя Божията майка сама, без явното присъствие на Христа...
Когато се обръщаме към Божията майка с молитва, би трябвало по-често да си представяме, че всяка молитва, отправена към нея, означава: „Майко, аз убих сина ти. Ако ми простиш, може да ми бъде простено. Ако задържиш прошката си, нищо не може да ме спаси от осъждане.”
И е удивително, че чрез всичко, което е разкрито в Евангелието, тя ни дава да разберем и ни окуражава да дойдем при нея именно с тази молитва, защото няма нищо друго, което бихме могли да кажем.
За нас тя е Майката на Бога. Тя е тази, която доведе самия Бог на земята. В този смисъл ние настояваме на израза „Божия майка”. Чрез нея Бог стана човек и се роди сред хората.
За нас тя не е просто инструмент на Въплъщението. Тя е тази, чието лично предаване на Бога, чиято любов към Бога, чиято готовност да бъде това, което отреди Божията воля, нейната покорност (в смисъла, за който вече стана дума) е това, поради което Бог се роди от нея...
Ние я обичаме, виждайки в нея по особен начин Божието слово, казващо чрез св. ап. Павел „силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9). Виждаме тази крехка израилска дева, надвиваща греха в себе си, надвиваща ада, побеждаваща всичко със силата на Бога, който е в нея.
Именно поради това в моменти на преследване, когато Божията сила не се проявява в нищо друго освен в слабост, тя се откроява така чудесно и така могъщо пред нашите очи. Щом е могла да надвие пръстта и ада, в нейно лице имаме крепост и прибежище: някой, който може да се застъпва и да спасява.
Ние отбелязваме факта, че в нея няма никакво несъгласие с Божията воля, че тя е в съвършена хармония с Него, като използваме в молитвите си думи, с които се обръщаме само към Него и към нея: „Спаси ни” не казваме само „Моли се за нас”.
Със съкращения от: „Църковен вестник", бр. 6, 2003 г.
Превод: Михаил Шиндаров
