Има ли шанс красивата водна роза, която се среща само на две места в България, да бъде спасена?
Автор: Севдалина Пенева
Блатото "Аркутино" с водните лилии – гордостта на Черноморието на юг от Бургас, бе едно от най посещаваните в миналото места в района на резерват „Ропотамо“. Славата на красивата водна бяла роза и до днес се носи извън пределите на страната ни, все още местообитанието й присъства в туристически справочници като атрактивна дестинация.
Какво ще видят туристите обаче, ако решат да посетят рекламирания резерват?
Стига да го открият, разбира се, тъй като единствената табела, която насочва към мястото, е скрита в сенките на дърветата и от пътя (Бургас – Приморско) изобщо не се вижда.
И ако липсата на ориентир буди недоумение, то гледката, която се открива зад тази табела, вече буди печал.
Един уникален кът на крайморската флора е напът да се затрие нацяло, а царствената лилия – да изчезне завинаги.
Малцина може би знаят, че през 1996 г. над блатото бе изградена олекотена дървена естакада, по която хората да могат да преминават и да се наслаждават на красивите цветове. Днес тя буквално е притисната от храсти, които не само скриват гледката, но и са превзели почти цялата територия на естественото местообитание на водните лилии.
Снимка личен архив Дико Патронов
Съоръжението е изградено по идея на екип специалисти, които са създатели и на резерват „Ропотамо“ в днешния му вид. Един от тях е известният лесовъд д-р Дико Патронов. Логично се обръщаме към него за коментар какво се случва в района, защо от водното огледало на блатото почти нищо не е останало и могат ли, в крайна сметка, да бъдат спасени лилиите.
Резерватът „Ропотамо“ е територия, оценена като изключително важна за българската страна и българската наука още от началото на миналия век. В края на 30-те години на миналия век местността става защитена, а през 1940 г. се създава резерват със строго охраняема територия с площ около 500 хектара за съхраняване на лонгозните гори, устието на реката и дюните, които са разположени край брега на морето. През 1954 г. площта се увеличава и достига до 880 хектара, въвежда ни в историята Дико Патронов.
Какво е важното на тази територия?
Влажната зона обхваща заблатени територии и лонгозни гори, широколистни гори, които за характерни за Странджа и освен това – най-близкото до морето находище на източен бук, който показва особения режим на овлажняване, който съществува на тази територия. Това е съчетание на колхидската със средиземноморската растителност, разказва Патронов.
Резерватът просъществува до 1962 г., когато е взето решение за създаването на народен парк „Ропотамо“. В него влизат всички територии от бившия резерват, земята се прекатегоризира, изготвя се план за управление на парка като се залага да се извършва известно строителство.
Красотата на този край привлича вниманието на комунистическите величия, които имат страст към лова и през 1970 г., с личното разпореждане на Тодор Живков, в местността Аркутино е създадено ловно стопанство. Не какво да е, а представително, само за приближените на тогавашия Първи. За целта от народния парк е взета част от територията – тази, която е по посока Маслен нос – по-красивата и по-интересната част от парка.
Във владение на въпросния „народен парк“ остават само Аркутино, река Ропотамо с устието й и прилежащите дюни на пясъчната ивица.
След демократичните промени в началото на 90-те години на ХХ в. е подета линия да се ликвидира ловното стопанство на властта.
„Започна големият хаос, в който всеки тръгна да претендира за собственост върху тази земя. Стигна се до парадокси да се описват като „пасища“ и „земеделски земи“ морски дюни и лонгозни гори”, спомня си лесовъдът.
Резерватът с водните лилии, преди храстите да превземат блатото (снимка Уикипедия)
Точно тогава Комитетът по горите и Министерството на околната среда, заедно с Бургаска областна управа подемат инициатива да се защити територията на Ропотамо. Така, както е било в края на 30-те години на миналия век.
„Тоест, 50 години по-късно трябваше отново да защитаваме тази територия.
Така се стигна до май 1992 г., когато резерватът „Ропотамо“ беше възстановен, с малко свободен режим, но с по-голяма площ от 1050 хектара. Останаха да се ползват лодките в реката, остана посещението в резерват „Аркутино“, където са водните лилии, и се разреши на рибарите на имат стоянка на устието на Ропотамо с цел ползване в бурно време.
Беше голяма победа за движението за съхраняване на природните дадености на България. По цялото наше крайбрежие на Черно море ние нямаме друга такава богата територия. Един комплексен уникален кът за защита", разказва Дико Патронов.
Големите проблеми на резервата, казва той, изникнаха основно от висящото положение, в което остана територията, дадена на асамблея „Знаме на мира“ през 80-те години за изграждане на комплекс по идея на дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова, с подкрепата на кралското семейство на Англия.
Започва изграждането на бетонови огромни сгради, чиито основи и до ден днешен съществуват. След смъртта на Людмила Живкова този проект замира.
Целият терен, определен за нуждите на асамблеята, е бил около 700 хектара, изключени от държавния горски фонд и поверени за стопанисване на Министерството на културата, което по това време е отговаряло за „Знаме на мира“.
„Поискахме тази територия да бъде върната в държавен горски фонд. Това беше проточено във времето, не се реши навреме, накрая, след процеса на възстановяване на земите, премина във владение на „Главбулгарстрой“. Ако беше върната в горския фонд, тази територия щеше да се запази и съхрани като буферна зона на резервата, каквато е практиката в цял свят.
През 2007 г., когато тези буферни зони край резерватите трябваше да приемат статут на защитени територии, буферната зона на Аркутино увисна и с мълчаливото съгласие на Миниостерството на околната среда тя е заличена. Това сега е свободна територия, на която може да се строи без никакви ограничения и да извършват всякакви дейности. Огромна територия, собственост на една частна организация.
Печална гледка. Лилиите ги няма, храсти са превзели блатото
Това беше най-големият удар, нанесен върху резервата. Когато директно до границата на един резерват започнеш да изграждаш цели комплекси, пътища, на водовземания или водохващания, на заустване на води от пречиствателни станции, това неминуемо променя целия екологичен режим”, категоричен е Дико Патронов.
Следва разрушаване на територията.
Така възниква и проблемът на резерват „Аркутино“, включен в границите на резерват „Ропотамо“. Неговата площ е 96 хектара. По статут, с решение на Министерството на околната среда и водите, се води „строг резерват“. Това ознавача, че не територията му е забранена каквато и да е човешка намеса.
При това положение естакадата, която е направена в началото на блатото през 1994 г., увисва като нещо, което не би следвало да съществува. Тази естакада продължава да се ползва, но не се поддържа. В резултат на всички тези действия на разрушаване на околната среда около резервата, блатото променя своята харастеристика на водния режим, а от там и на растителността, която го формира.
Само това е останало от водното огледало на "Аркутино"
„За това има вина и самото Министерство на околната среда и водите, което си построи една сграда на границата на блатото, уж като наблюдателен център, но реално се ползва за почивна база за служители на ведомството. От другата страна, на ъгъла на Аркутино започна друго мащабно строителство.
Един от куриозите е, че дюнната част на местността откъм морето в регистрите се води... пасище. Точно като такъв вид земеделска земя е възстановен терена върху тази част.
При това положение не можем да очакваме друго освен това, което виждаме с очите си и в момента в блатото на Аркутино. Захрастяване, промяна на характера на водното огледало, то вече почти липсва, няма ги лилиите”, коментира Патронов.
Няма я гордостта на Ропотамо.
„Водни лилии има на още едно място в България – по поречието на р. Дунав. Вярно, те не са уникални за България, но са на уникално място, в един кът, който може да покаже красотата на този край.
В този ред на мисли, да се поддържа инатливо статутът „строг резерват“, за да се пази блатна растителност, която задушава и унищожава лилиите и не представлява интерес, е абсурдно”, категоричен е Дико Патронов.
Какво трябва да се направи?
„Да се промени режима, „Аркутино” да не е строг резерват, за да се разрешат свободно посещенията. Преди това обаче трябва да се почисти част от храсталачната растителност, която е там. Това не е нито нещо уникално, нито единствено по рода си – през 2000 г., когато блатото беше пресъхнало, го почистихме с разрешение на МОСВ. Възстановихме водното огледало и лилиите разришиха територията си”, дава рецептата Дико Патронов.
