На 6 август Православната църква отбелязва Преображение Господне. Това е един големите Богородични празници, честван още от първите векове на християнството.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение „Освещаване на гроздето”. На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.
Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.
Успоредно с това, вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея.
През тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, за да видят, когато се отворят небесните порти, за да се помолят за голямо богатство и късмет.
Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва – времето вече започва да напомня за есента.
