През август се навършиха точно 80 години от първата копка на една от най-посещаваните туристически хижи в страната
Автор: Севдалина Пенева
Сигурно на пръстите на едната ръка се броят истинските български туристи, които никога не са включвали в плановете си почивка в хижа „Рай“ над Калофер. Една от основните причини това място да е толкова предпочитано и посещавано е, че е на пътя за най-високия връх на Стара планина Ботев.
Но най-главната причина се нарича Райското пръскало – най-високият водопад на Балканския полуостров, чиято красота привлича като магнит любителите на планината.
И ако всички знаят къде е хижа „Рай“, може би малцина са запознати с интересната й история. От информационно табло в трапезарията на планинския дом научаваме любопитни подробности.
Идеята в местността Райската поляна под Райското пръскало да се построи подслон е на калоферското туристическо дружество „Хайдут“ с председател Дамян Костов. Проектът е изработен безплатно от арх. Кордев от Казанлък през 1938 г., а година по-късно – през август 1939 г., е направена и първата копка.
С царски указ Борис III дарява 10 000 лева, за да започне изграждането.
Средства за строителството са дарени лично и от членовете на ТД „Хайдут“, събирани са от жителите на Калофер, а също и от Пловдив и от София.
На 20 август над 100 души – гимназисти и граждани на Калофер, излизат до строежа и помагат на майсторите.
След писмо от Управителния съвет на ТД „Хайдут“ до министъра на строителството за финансова помощ за довършителни работи, той отпуска 30 000 вместо исканите 25 000 лева.
Строители на хижата са майстори от село Мраченик с отговорник Дончо Четинов, а храната, материалите и хората са извозвали калоферците Драган Радулов и Ганьо Кърпачев с техните катъри.
За довършването на хижата се наложило членовете на Дружеството да се самообложат с по 500 лева и през септември 1939 г. хижата вече е обитаема.
Планинският дом отваря врати за гости на 1 септември 1941 г. Първият хижар е Драгол Проданов.
В периода 1943 до 1945 г. хижата е пуста и без стопанин заради забрана на властите там да престояват и да ходят хора.
През 1945 г. са изнесени тръби „на рамо“ за водоснабдяване на хижата.
Първо е изградена отвън чешмата с фигурата на орел.
През следващите две години са възстановени изпочупените врати и прозорци и сградата започва да функционира отново.
През 1953 г. обектът е предоставен на пряко подчинение на БТС – София, а през 1996 г. - отново на ТД „Хайдут“.
Хижата е електрифицирана през 1955 г. благодарение на активни туристи от завод „Христо Ботев“ в Калофер.
80 години след първата копка „Рай“ продължава да посреща туристи. Стопанисва се от туристическо дружество „Хайдут“ от град Калофер.
Хижата се намира на 1430 м надморска височина, в рамките на Национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на връх Ботев.
Разполага със 120 легла, разпределени в стаи с по 4, 5, 7, 10 и повече легла (част от тях двуетажни). Банята и тоалетната са външни.
До хижата няма път за автомобилен транспорт, като достъпът е възможен само пеша по указаните туристически маршрути. Маркировката е синя (лятна) и жълта (зимна).
Доставката на всички стоки на хижата се осъществява с коне.
Изходно място за достигане до хижа „Рай“ е град Калофер или по-точно – местността Паниците край поречието на р. Тунджа. Спокойно можете да оставите автомобила си на някои от многобройните поляни в местността, на които има изградени кътчета за отдих с беседки и места за барбекю, с чешмички и мостчета над реката.
Пътеката нагоре е изключително живописна и много добре обозначена с табели, както и с множество поддържани пейки.
По пътя има няколко чешми, така че не е нужно да носите големи количества вода със себе си.
Маршрутът, както вече стана ясно, тръгва от Паниците и минава през местностите Понякя, Параджика, Каменливеца, Рогачева гора и Малък купен. Минава се през най-големия резерват в Национален парк „Централен Балкан“ – Джендема. Маршрутът е сравнително дълъг и с няколко трудни участъка.
Целият път пеша от местността Паниците (750 м н.в.) до хижа „Рай“ е между 4 и 5 часа. Нашата малка група взе разстоянието за малко повече от 6 часа, но губихме много време да спираме за снимки и да се любуваме на приказните гледки, брахме шипки и глогинки, похапвахме и общо взето не бързахме.
Един съвет – в края на лятото Райското пръскало е почни нацяло пресъхнало, така че ако държите да го видите в пълния му блясък, ще трябва да изберете друго време. Есента обаче, от друга страна, предлага гледки към Джендема, каквито през останалите сезони няма.
Райското пръскало захранва водите си от снежните преспи на връх Ботев. Водопадът се стича от рекордната височина от 124.5 метра, а докато стигне до най-долната си част водата на природния феномен се разбива на милиони малки капки, които придават основния чар на Райското пръскало. Стигнала до основата на водопада, водата образува малък поток, който се влива в Бяла река. Oфициално за природна забележителност на страната Райското пръскало е обявено през 1965 година.
* Маршрут хижа „Рай“ – връх Ботев
От хижата по „Тарзанова пътека“ се стига за около 2,5 – 3 ч. до връх Ботев. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т.н. Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
