Той расте в двора, където някога братята Саранеделчеви откриват първата в България фабрика за струнни музикални инструменти - легендарната „Кремона“
Автор: Яна Славянска
Рядък вид вековно дърво - 200-годишен чимшир, растящо в двора на жилищен блок в централната част на Казанлък, бе номинирано в две категории от конкурса „Дърво с корен 2019".
В основната категория то е между 10-те финалисти, а в допълнителната „Вековните дървета говорят" се нарежда между тримата финалисти.
Вечнозеленият чимшир в България обикновено се среща като декоративен храст и много рядко като дърво, поради факта, че расте много бавно.
Историческото развитие на българските населени места, подложени особено през последните 60–70 години на нови застроявания с унищожаване растителността във възрожденските български дворове, също допринесе за това все по-рядко да виждаме израснали като дърво чимшири. А от 2015 г. насам тези растения в България са нападнати от гъсеницата на американската бяла пеперуда, която ползва листенцата им за храна и те бързо загиват.
Дворът, където расте този чимшир, е бил на рода Саранеделчеви. Негов родоначалник е Неделчо, роден около 1770 г., преселил се в Казанлък от някое от селищата в западния Подбалкан. Той е бил човек, обичащ всичко да му е подредено, заради което започват да го зоват с архаичната днес дума „сара“, т.е. „сара Неделчо“, което значело „подреден Неделчо“. С тази своя подреденост той спечелил доверието на своите съграждани да ги помирява при дребни семейни и съседски спорове.
От рода на Неделчо са произлезли техници и инженери, лютиери и музиканти, юристи и икономисти, учители и медицински работници, военни. Много от тях са родени или живели в къщите, строени в двора с чимшира от началото на XIX до средата на XX век. Тези факти са описани подробно в краеведската книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“ на Стефан Саранеделчев.
В момента в България живее девето поколение от рода, като авторът на книгата (роден 1947 г.) е седмо поколение. Неговият дядо Стойчо Саранеделчев (1887 – 1965 г.) приживе разказваше, че помни чимшировото дърво още от детството си, което се потвърждаваше и от тримата му по-малки братя - Димитър, Боньо и Иван.
През годините на своето съществуване чимшировото дърво е свидетел как дворът на Саранеделчеви е бил център на предприемчивост и новаторски дух.
Така например, през 1880 г. Георги Саранеделчев построява там ковашка работилница, която същестува 83 години и е една от най-търсените от населението на града и околията. В нея Георги работи 44 г., а синът му Стойчо – 60 г. Двамата винаги са се стремели да бъдат съвършени в работата си, коректни с клиентите си и техните съграждани им се отблагодаряват с внимание и уважение.
В нея синът му Димитър отваря първата в Казанлък гражданска (цивилна) оръжейница. Създаденият от него прототип на картечница е с показатели над тези, изработени във водещи европейски страни.
През 1896 г. в работилницата е създадена и леярна за цветни метали, в която е отлята първата камбана на казанлъшката черква „Св. Йоан Предтеча“.
През 1918 г. в сграда в същия двор, източно от чимшира, Димитър Саранеделчев (1892 – 1969 г.) започва първото в Казанлък изработване на струнни музикални инструменти. След допълнително обучение в Германия той се връща в бащиния си двор и заедно с по-малките си братя Петко, Боньо и Иван откриват тук първата в България фабрика за струнни музикални инструменти - легендарната „Кремона“.
През 1918–1924 г. в сграда в двора се помещава едно от първите фотостудия в Града на розите. То е на един от първите военни български фотографи – Петко Г. Саранеделчев. В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. тук е фотостудиото на първата в Казанлък жена фотограф – Донка Саранеделчева.
През 1962 г. дворът и постройките в него са отчуждени и там е построен жилищен блок. За няколко години е запазена част от родната къща на братята Стойчо, Димитър, Петко, Боньо и Иван Саранеделчеви, благодарение на чието застъпничество чимшировото дърво също е съхранено. Дори и след пълното събаряне на старата къща през 1976 г., живеещите в блока и потомци на Саранеделчевия род се стараят дървото да не бъде похабено от злосторници.
Особено тежки за столетника са последните четири години, поради постоянното нападение на гъсеници на американската бяла пеперуда. Голямо старание за запазването на дървото полага Стефан Саранеделчев, който от чисто сантиментални подбуди всяка година, от април до октомври, редовно се грижи за него, следвайки съветите на агрономи.
Той и живущите в блока осъзнават, че този чимшир не е нито най-старото, нито най-високото или красиво дърво, но то има специално място в живота на казанлъчани, независимо че повечето от техните съграждани не подозират за кроткото му присъствие в северната част на двора на жилищната сграда, на централна казанлъшка улица.
200-годишното дърво заслужава да стане любимо и на други българи, защото носи спомена за видни наши сънародници и интересни събития, за отминалия романтичен свят на казанлъшките възрожденски дворове, в които чимширът не е бил рядкост като днес. То е символ и на упоритостта в отстояването жизнеността на едно рядко срещано дърво, въпреки превратностите на живота, предизвикани било от човешката намеса, било от природата.
В близост до чимшира растат три брези на повече от 60 години. Уникалното при тях е, че от 2008 г. насам в клоните им зимуват между осем и седемнадесет ушати сови, които са защитен вид, и незнайно защо са избрали точно това място, почти в центъра на града. Този феномен е обект на интерес както от страна на медии, така и на стотици граждани, любуващи се на необичайното явление вече толкова години.
За съжаление, съгласно устройствения план на града се предвижда застрояване на междублоковото пространство, където расте чимширът и брезите със совите, поради което има реална опасност те да бъдат унищожени.
Онлайн гласуването за „Дърво с корен“ започна на 3 октомври и ще продължи до края на месеца. За тазгодишното издание на конкурса са получени 24 номинации. Журито вече определи кои са трите финалиста в категория „Вековните дървета говорят“ и десетте финалиста, които ще се състезават за титлата в основната категория „Дърво с корен“.
Молим всички читатели да гласуват за казанлъшкия чимшир в двете категории!
За целта влезте в сайта на "Дърво с корен 2019", където трябва да се кликне на "Гласувай за любимо дърво".
Ще се отвори страница с указания за гласуването, както и снимки с мотивите за номиниране на
всяко от дърветата-финалисти в двете категории.
