Досега произведението, създадено от Търновската книжовна школа, не е напускало Държавния исторически музей в Москва, където се съхранява
Автор: Десант
Томичовият псалтир ще бъде показан за първи път у нас. Ценният ръкопис от „Втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва. Псалтирът ще бъде показан в Националния археологически музей и институт към БАН. Събитието е посветено на 150 години Българска академия на науките, съобщава БНР.
С богатите си илюстрации Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници, останали от периода на Второто българско царство от времето на цар Иван Александър (1331–1371).
Псалтирът е написан около 1360 г. и е украсен с миниатюри, които поразяват с разнообразието на своята иконография и смел маниер на изписване, характерен за българските фрески от XIV век. Произведението, създадено от Търновската книжовна школа и по-специално в Килифаревския манастир, е открито през 1901 г. в Македония и се съхранява в Държавния исторически музей в руската столица. Той никога не е изваждан от фондовете на музея.
Съдържа текста на псалтира плюс допълнителни текстове, 301 листа във формат фолио.
Псалтирът е изключителна книга, това са песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Тя отразява реална социална ситуация – бубонната чума. Изключително произведение на изкуството – на словесен текст и на изобразителен текст. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст.
Освен това този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Той също е илюстриран с 25-30 миниатюри.
Българската православна църква и до днес си служи с текстове от Томичовия псалтир. За разлика от Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника, които са лична поръчка на цар Иван Александър, при псалтира на Томич липсват белези, указващи, че произведението е по поръчка на царя. Анализът на хартията и тематичната насоченост на миниатюрите отвеждат към монашеското средище на Килифаревския манастир, част от Търновската книжовна школа.
