Иван Семерджиев – един юноша, изправил се смело срещу гръцкия и турския гнет

Автор: Атанас Коев

На 18 ноември се навършват 165 години от рождението на Иван Панов Семерджиев – един от видните дейци на българското национално-освободително движение в Първи революционен окръг, оставил с дейността си трайна диря, както в старопрестолно Търново, така и в съседна Горна Оряховица. Той е сред свидните жертви, паднали за свободата на отечеството ни в паметните дни на Априлското въстание през 1876 г.

Бъдещият бунтар е роден в Търново на 18 ноември 1854 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство. Баща му е полуграмотен, но не жали средства да изучи своя син, който още от детските си години показва склонност към науките и книгите.

Но Иван е запомнен от своите съграждани в Търново повече като буен, непокорен и неудържим юноша, изпълнен с гореща любов към поробеното си Отечество и силна омраза към гръцките духовници и турските поробители.

Известният биограф на търновските и на горнооряховските революционери –  писателят Звезделин Цонев, посочва в творбите си, че детската чета, създадена и предвождана от бъдещия бунтар, се стремяла в игрите си да превземе турската джамия в местността Хисарлъка. Това всъщност била някогашната българска черква „Света Параскева“, превърната в мюсюлмански храм след завладяването на старопрестолния град.

Целта на малкия Иван и на другарите му, според Цонев, била да видят с очите си раззеленила ли се е главнята, забита от последния български цар Иван Шишман в двора на черквата при напускането на столицата от него. Бъдещият революционер още в ранното си детство чул тази легенда от родителите си и я запомнил завинаги. Според преданието, когато търновският владетел се отправил на бой с турските поробители, произнесъл пророческите слова: „Когато тази главня се раззелени България ще се освободи от робството“.

Ненавиждайки силно османския гнет, юношата често събирал своите съученици и ги предвождал да се бият с турчетата, като стълкновенията често се пренасяли в техните махали. Тези спречквания, според очевидци, невинаги завършвали щастливо и успешно за предводителя и другарите му, но въпреки раните и синините, настроението на момчетата било силно приповдигнато след такива сбивания.



В началото  на 1867 г. в старопрестолно Търново започнало брожение на местното население срещу омразния гръцки владика Григорий. При една от поредните акции на търновци, насочена срещу ненавистния митрополит, ученикът Семерджиев пристигнал с брадва от къщи и с нея ударил с всичка сила тежката порта на митрополията. Това дало допълнителен кураж на протестиращите, които разбили вратата. Според свидетелства на участниците в акцията, митрополит Григорий е заловен и изгонен от старопрестолния град. Така благодарение на смелия юноша представителят на вселенската цариградска патриаршия в Търново е отстранен от митрополитския престол.

Въпреки буйния си и непокорен характер през 1870 г. Иван Панов Семерджиев завършва успешно петокласното училище в родния си град с отличен успех. На следващата година младежът е изпратен от своите съграждани да следва в прочутата за времето си Одеска духовна семинария, където учат много български момчета, станали впоследствие видни наши просветни и революционени дейци.

В Одеса Семерджиев се запознава със своя именит съгражданин Стефан Стамболов. Скоро двамата стават близки приятели и сподвижници, а след завръщането си в България – изявени бунтари, като Иван Панов активно подпомага дейността на главния апостол на Търновския революционен окръг при подготовката на Априлското въстание. Той е избран за председател на Горнооряховския частен таен революционен комитет, като с всички сили и средства участва в подготовката на предстоящия бунт.

След неговия неуспех е заловен от турците, съден и осъден на смърт от извънреден съд. Едва 22-гозишен, е обесен в Търново на 28 май 1876 г., заедно с друг виден революционер – Бачо Киро Петров от Бяла Черква.

В категории: Новини , Войни за освобождение