Според християнската религия 6 януари е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Празникът е известен като и Богоявление и е е третият по значимост християнски празник през годината.
Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна „кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.
В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят „хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже, наричани „хаскари" или „къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.
В ново време се „къпят" или по-точно поливат с вода именниците. На Йордановден празнуват всички, които носят имената: Йордан, Йордана, Йорданкa,Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо и пр.
На празнична трапеза към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Сервират се и прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
От Българската патриаршия информират, че в навечерието на светото Богоявление, в Бачковския манастира бе отслужена Златоустова св. литургия и извършен Велик водосвет.
Богослужението бе водено от игумена на Бачковския и Троянски манастири, Велички епископ Сионий, в съслужение с братята на манастира и молитвеното участие на православния народ.
Негово Преосвещенство благослови народа и освети водата с частицата от светия Кръст Господен, която манастирът притежава.
