Те предупреждават за маргинализиране на НИНКН с цел облекчаване на непрозрачността на прикритата държавна политика спрямо паметниците на културата
Автор: Десант
И от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство алармираха за опасност от маргинализиране на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Припомняме, че в началото на седмицата от Сдружение „Зограф" разкритикуваха намерението на Министерството на културата да премести архивния фонд на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) във влажно мазе в приземието на културното ведомство, където съществува реален шанс документите да бъдат увредени.
От Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство също са разтревожени от това решение. Те имат и конкретни предложения как органът за опазване на старинните ни ценности може да заработи по-ефективно.
Ето какво се казва в становището на гражданската организация:
„НИНКН е единственият експертен, официален държавен орган, упълномощен по Конституция да се грижи за паметниците на културата в България - за тяхното документиране, консервация и поддръжка. В добрите години, когато все още НИНКН се казваше Национален институт за паметници на културата – НИПК екипът му в цялата страна наброяваше около 3000 (три хиляди) служители. Днес са 45 (четиридесет и пет), които трябва експертно да обгрижват около 40 000 (четиридесет хиляди) недвижими културни цености.
От няколко години министърът на културата, господин Боил Банов и председателят на Комисията по култура и медии в Народното събрание - господин Вежди Рашидов, интензивно работят за още по-тясното сътрудничество на министерството на културата (МК) с НИНКН, което те си представят като физическо преместване на института в сградата на МК.
Според нас това е завоалирана форма за още по-сериозно маргинализиране на института с цел облекчаване на непрозрачността на прикритата държавна политика спрямо паметниците на културата. Научаваме, че тази идея е вече в ход?!
От една страна, подобно преместване би означавало парализиране на дейността на институцията за дълъг период от време. От друга страна, условията в сградата на МК, в които се планира служителите на НИНКН да се нанесат са по-неподходящи и по-лоши, отколкото в най-стария им дом.
По-застрашителното е, че условията в помещенията за съхранение на архива на НИНКН са рискови. През тях преминават каналите на отпадните води на МК. Същевременно, дигитализацията на архивните единици не е започнала поради липса на средства, а всяко накърняване на оригиналите би било безвъзвратно. Самото пренасяне на архива крие рискове от загуба или съсипване на документи.
От друга страна, преместването на НИНКН от старата сграда на бул. „Кн. Ал. Дондуков” 16 и ул. „Будапеща“ в новата сграда в столичния Район Изгрев е струвало 3 000 000 (три милиона) лева. Новото обратно връщане в центъра на града ще струва около 5 000 000 (пет милиона) лева. Обща стойност само на преместванията - 8 000 000 (осем милиона) лева!
Ако НИНКН си беше останал на стария адрес, където сградата е все още празна и неподдържана, тези осем милиона лева можеха да го възкресят в известна степен като подобрят условията за работа на служителите и начина на съхранение на документите или да послужат за дигитализация на архивния фонд.
В обобщение можем да кажем, че не механичното сливане на НИНКН с МК е в полза на съдбата на българското културно наследство, а тъкмо обратното.
От години пледираме, че е безспорна необходимостта от създаване на нова, ясна, цялостна визия за съвременно структуриране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство в РБ, в която институции, стратегия и политики са подчинени на надпартийния национален интерес. Подобни изисквания поставят както действащите международни документи, така и националното законодателство.
Въз основа на тези принципи е целесъобразно да се създаде независима Държавна агенция за недвижимо културно наследство. Това може да се осъществи в следните стъпки:
1. Изменение на статута на НИНКН от национален институт и второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МК в Държавна агенция, пряко подчинена на Министерския съвет, със собствен бюджет, която да е адекватна по структура и брой служители на нуждите на опазването на надвижимото културно наследство.
2. Нормативно регламентиране на задълженията на НИНКН като Държавна агенция, а именно:
Да развива информационна, методологична, оперативна и контролна функции;
Да създаде условия за максимално обективиране и стандартизиране на процесите за оценка на недвижимото културно наследство;
Да създаде териториални звена в общините на подчинение на Агенцията;
Да упражнява експертно-методична помощ за собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности
Да състави система от критерии за подбор на експертите, назначавани в Агенцията, и на експерти по браншове в регистър, с които Агенцията да работи на екипен принцип в публичен консултативен експертен съвет с пулсиращ експертен състав съобразно конкретно разглежданите проблеми.
Назначените на отговорни постове в опазването да подписват етичен кодекс.
Практиката в други държавни сектори на РБ е доказала ефективността на независимите държавни агенции, които са на пряко подчинение на МС – като гаранция за експертност и надпартийна устойчивост на функциониране без непременно обвързване с политическата мандатност. [ЗКН Чл. 12. (1) гласи, че Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет].
Обективните ефекти от въвеждане на Агенция за опазване на НКН биха били следните:
облекчени административни процедури;
ускореност и прозрачност на решенията;
ясно разпределени отговорности при вземане на решенията;
децентрализиране на решенията и ангажиране на общините;
публичност на информацията на всички нива;
подобрен контрол по спазване на решенията;
популяризиране каузата за опазване на културното наследство.
До формирането на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на недвижимото културно наследство, е нужно да се укрепи съществуващата система на опазване чрез следите незабавни мерки:
1. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности;
2. Мониторинг на обектите на НКН по общини и корекции на общинските регистри;
3. Обявяване на конкурс за директор на НИНКН;
4. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН за създаване на негови териториални звена, които да съдействат методически и консултативно на общинските администрации, експертите и гражданите по места;
5. Съставяне на интернет базиран, критериално обоснован и браншово обособен национален регистър на експертите по опазване на НКН;
6. Определяне на експертен състав и редовното функциониране на Специализирания експертен съвет по опазване на НКЦ;
7. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на НКЦ. Определяне на срокове.
Още през юни 2016 г., в отговор на подготвяните тогава промени в Закона за културното наследство, засягащи системата на опазването на недвижимите културни ценности, група експерти, обединени във Форум "Културно наследство", внесе в Комисията по култура и медии към Народното събрание писмено предложение за създаване на независима държавна Агенция за опазване на недвижимото културно наследство. Но то дори не получи отговор.
Направените тогава промени в Закона не постигнаха очаквания резултат, а предложението за създаване на независима държавна Агенция за опазване на недвижимото културно наследство е актуално и днес.
