Църквата в родното място на Бащата на Бургас – Александър Георгиев-Коджакафалията, спешно се нуждае от помощта и на останалите миряни
Автор: Диана Славчева
Църквата в странджанското село Зидарово, родното място на Бащата на Бургас – Александър Георгиев-Коджакафалията, отчаяно се нуждае от ремонт. Старинният храм, носещ името на свети Георги Победоносец, е построен през 1858 г., а големият благодетел е бил негов ктитор.
В своето завещание той оставя на църквата и училището в родното си село половината от дюкян с двор и хан, и празно място от над декар, като от приходите да се заделят по 400 лева, които да се раздават през Страстната седмица на бедните - „без разлика на вяра и народност"!
В църквата се съхранява кръст от мощите на светеца, неин патрон, донесени от манастира Кнесофонт в Света гора, както и икона на св. Екатерина, осветена в едноименния манастир в Синай.
Легендите мълвят, че в този храм се е крил Левски при обиколките си из Странджа. Шидер Шидеров разказва, че дядо му тогава е бил 10-годишен и е надничал през прозорците на църквата, за да види какво става вътре. Но Апостолът остава разочарован от местните и казва, че от тях комити няма да станат, след което потегля към съседното село Кърхарман (дн. Вършило).
Тези дни в своята фейсбук страница началникът на Отдел "Образование , култура , социални дейности и спорт" към Община Созопол Христо Бардуков разказа, че руснакът Александър Есенин, който от десетина години живее в селото, единствен се грижи за спасяването на светинята и всеки ден прави ремонти и спасява от разруха Божия храм! Но той има помощ и съдействие.
Засега само руснакът Саша се грижи за църквата, но не може да се справи сам с разрухата
„Не става дума само за пари - нужен е дървен материал и всякакъв друг вид строителни материали, както и здрава работна ръка! Вярвам че сърцата ни са пълни с добро не само по Коледа и Велик ден!" - апелира Христо Бардуков в социалната мрежа.
Досега Саша, както наричат местните сърцатия руснак, дошъл тук от Москва, е успял да спомогне за запазването на иконите, които украсил с изработени от него дърворезби.
Самите икони са изографисани през 1858 г. от созополски иконописец.
За делото е помогнал и бизнесменът Стоян Дженезов, чиито родови корени са от Зидарово. Дървената стълба вече на половина е поправена и заменена с бетонна. Пренареден е и покривът. Но стъпалата, отвеждащи, до камбанарията, всеки момент може да се разпаднат, тъй като дървото им е изгнило.
В самия храм прониква влага, която трябва да се премахне, а стените - да се шпакловат и боядисат. Има проблем и с колоните в църквата. Те са измазани, но пукнатините подсказват, че дървото, от което са направени, не е в добро състояние.
Нужно е и дворът да се огради. Така че всякаква помощ ще е от полза, за да се запази за поколенията старинната църква.
Самото село Зидарово не е малко. В него живеят около 1300 души (според последното преброяване, макар че местните твърдят, че вече са останали по-малко жители), предимно православни християни. То е основано през XVII век от преселници от село Свети Никола (дн. Черноморец). След Балканските войни в него се заселват десетки бежански семейства, главно от Лозенград и Бунархисар.
На фона на бързото обезлюдяване на Странджа, тук поне още функционира местното училище, което дава надежда, че животът в Зидарово ще продължи и занапред.
