На 5 март 1943 г. от света си отива Сирак Скитник, а на 27 март 1973 г. в София умира композиторът Боян Икономов
Автор: Николинка Христова
Минаха януари, февруари, ето и март започна. Така и не се намери кой да припомни за двама човека, свързани с Никопол и с тези месеци – това са Боян Икономов и Сирак Скитник. Какво е общото между тях и какво свързва съдбите им?
Кураж да подхвана темата ми даде заглавието на една стихосбирка – „Не пишете повече, аз написах всичко" на Кева Апостолова.
Въпросните двама мъже с ореол на национални величия ги свърза Никопол, техния огромен принос за развитие на българската култура през миналия век и БНР.
Композиторът Боян Икономов е роден в Никопол на 14 декември 1900 г. Учи музика в София, Париж и Швейцария при музикални величия като Никола Атанасов, Недялка Торчанова, В. Д’Енди, Ги дьо Лионкур, Албер Бертлен, Никола Буланже и Албер Русел. Поддържа творчески връзки с композиторите Игор Стравински, Артур Онегер, Андре Жоливе, Д.Мило и др.
Във Франция издават музикалните му творби – рапсодия „Хайдук“, симфоничната поема „Животът, който исках да поема“ по стихове на Багряна, балета „Седемте смъртни прегрешения“ и др.
Заминава за Базел, Швейцария и следва майсторските курсове по диригентство. След това основава и ръководи до 1937 г. в Париж малък мъжки хор от българи емигранти с български репертоар. Непрекъснато композира и включва народностни интонации. .
Боян Икономов дирижира симфонични концерти в павилиона на Радиото с Националния оркестър на Френското радио, на които изпълнява за пръв път своята Първа симфония и др.български творби. Следва втори концерт с български и френски творби, концерти в Рим и Виена.
В края на 1937 г. Икономов се завръща в България и е поканен за музикален ръководител на Радио София от неговия директор Сирак Скитник. До 1948 г. е на този пост, след това е в „Българска кинематография" до 1956 г. След това до 1957 г. е началник на отдел „Симфонични оркестри" при дирекция „Музикално изкуство" към Министерството на културата, а до 1960 г. – зам.-главен редактор на музикалния отдел при радио София.
Пише музика за български игрални и документални филми. Умира на 27 март 1973 г. в София.
Сирак Скитник е ярък творец със свободен и модерен дух. Поет, писател, художник, журналист, театрален критик, мислител, общественик. В наследство ни оставя едни от най-хубавите философски есета за изкуството, десетки стихотворения, стотици статии, картини, скици и илюстрации на книги и списания.
През целия си творчески път той работи за приобщаването на българското изкуство към европейската култура. Като първи директор на държавното радио има важен принос за изграждането му като културна институция от първостепенно значение.
Негови приоритети, докато е на този пост, са развитието на програмите и културната им насоченост, поддържането на широк кръг от сътрудници с различни политически убеждения, създаването на образователни предавания, радиотеатъра, излъчването на емисии за чужбина. „Радиото на Сирака излъчваше мечти“, казва за неговата мисия големият български интелектуалец Петър Увалиев.
Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов. Той е роден на 22 ноември 1883 г. в Сливен. Завършва Богословското училище в София и през 1903 г. работи като учител в Никопол, после в Сливен и други градове.
Младият учител събира пари, за да следва живопис. От 1908 г. вече е Петербург, където изучава модерните течения в европейското изкуство и изпитва влиянието на петербургската декоративна школа.
През 1912 г. се завръща в България, за да участва в Балканската война. Съредактор на сп. „Златорог“ , Драматург и артистичен секретар на Народния театър. Библиотекар е в Министерството на просвещението. Председател е на дружество „Родно изкуство“ и първи председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).
От 18 юни 1935 г. до смъртта си 5 март 1943 г. е първият директор на българското национално радио.
Сирак Скитник е възхваляван и отричан. Важността на активното му участие в културния живот на България през първата половина на XX век е най-добре синтезирана от писателката и преводачка Анна Каменова, която си спомня как по всички въпроси, във всички области най-често чуваната фраза била „Питайте Сирака!”.
Неговата колосална културна значимост продължава да бъде преоткривана и допълвана и до днес.
Днес Никопол сякаш е обиден от забравата на тези двама велики българи. Само детската музикална школа към местното читалище „Напредък“ носи името на композитора Боян Икономов. Докато нищо не пази тук паметта за Сирак Скитник, който някога е учителствал в дунавския град.
Поне на 5 март да си спомним за него, а на 27 март да почетем и кончината на Боян Икономов
