Две невероятни истории за странни епидемии в далечното минало
Автор: Огнян Стамболиев
Една от най-странните истории от далечното минало е тази за „Танцуващата чума” или както я наричат френските историци „ la Peste dansante”.
Тя започва един горещ ден през юли на 1518 г. в Страсбург, тогава в границите на Свещената Римска империя. По обедно време една жена, госпожа Ана Трефоа, започва да танцува сама на централния площад в града и не може да спре. Това продължило с дни, повече от седмица, като се оказало, че вече не можела да контролира тялото си.
В този момент нещата станали още по-странни. Отначало 64, после стотина и накрая още 300 души започнали да танцуват и бързо открили, че просто не могат да спрат.
Според записаните от очевидци разкази, жертвите са били уплашени и молели хората около тях да ги спрат да танцуват. Но повечето от танцуващите паднали изтощение, поразени от инсулт и инфаркт. Нарекли танца – „танцуващата чума”.
След тях продължили да танцуват и други. За щастие, градът открива странно, но ефективно решение. Танцуващите можели да продължат, но с почивки и редовно хранене. Били третирани като болни или по-точно обсебени от зли сили. Жертвите на „танцуващата чума” трябвало да продължат да танцуват, докато се излекуват.
Били създадени зали, където да танцуват, и били наети музиканти, които да свирят. До септември същата година, танцьорите, чийто брой набъбнал до 500, най-сетне се уморили. Чумата спряла.
Въпреки че това била последната „танцуваща чума” в европейската история, тя съвсем не е първата. Историците считат, че преди случая в Страсбург е имало поне най-малко десет подобни „танца” много преди това. През 1374 г. една от тях е обхванала това, което е днешна Белгия, Люксембург, както и голяма част от Северна Франция.
Чумата на танцуващите е била преди векове, но не е нужно да отидете твърде далеч назад, за да намерите подобни ужасяващи случаи на масова истерия. В Танзания ще трябва да вземем машина на времето само до 1962 г. Това е годината, в която в тази източноафриканска република с излаз към Индийския океан, населението било сполетяно от епидемията от... смях.
Един летен ден през август 1962 г. жителите на столицата Додома изведнъж започнали да се смеят. Постепенно епидемията засегнала цялата страна. До началото на октомври те все още не можели да престанат да се смеят.
Като танцуващата чума, епидемията от смях също била наистина ужасяваща, защото засегнатите жители на тази бивша английска колония съвсем не били разположени да се не искали да се смеят. Хората се смеели толкова силно, че се наранявали.
Повечето училища били затворени и цели села били поставени под карантина. Когато чумата изчезва месеци по-късно, над 1000 души са се разболели.
Може би най-cтрашната част е как са описани симптомите. Засегнатите казват, че чувствали как "разни неща се движат в главите им" и че са били контролирани от външна, магическа сила. Въпреки това почти всички експерти в света приписват целия случай на масова истерия.
