Той е открит официално преди 115 години на 18 май. Същата дата, по стечение на обстоятелствата, е обявена за Международен ден на музеите
Автор: Десант
В Международния ден на музеите, който се отбелязва по цял свят на 18 май, във фейсбук страницата си популярният блог „Стара София" (stara-sofia.com) обнародва стара фотография, запечатала откриването на първата експозиция на Народния музей в София, което по стечение на обстоятелствата става на същата дата през 1905 г.
На тържествената церемония по повод събитието, присъстват княз Фердинанд, двамата му сина Борис и Кирил, министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов, директорът на музея Вацлав Добруски и множество официални лица.
Детайл от фотографията ракрива как Негово величество разговаря с директора Добруски.
Една от първите грижи на строителите на държавата ни след Освобождението е създаването на културни институции. Още на 4 април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". В края на същата година вече е факт Софийската публична библиотека, която на 5 юни 1879 г. получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
В отчет на княз Александър Дондуков-Корсаков се споменава, че „при основаната публична библиотека в София се предполага да се уреди и музей за старини, в който ще постъпват откритите вече и ония, които тепърва ще се открият, археологически паметници". Това също бързо бива реализирано и като Отдел за ценности към Библиотеката се обособява Народният музей.
Поради липса на достатъчно подходящи за подобни цели сгради, Министерството на Народното просвещение предоставя за временно ползване Буюк (Голямата) джамия. Този „временен" дом остава постоянен за Националния археологическия музей, който се приютява в тази най-стара запазена сграда в столицата и до днес.
Иначе официалното откриване на тогавашния Народен музей се състои цели 13 години след основаването му - както вече писахме, това става на 18 май 1905 г.
Церемонията е особено тържествена и съвпада с имения ден на княз Фердинанд. След църковната служба, извършена в чест на монарха в църквата „Св. Крал" (дн. „Св.Неделя"), се провежда военен парад, след което в 11,30 ч. Негово величество пристига пред зданието на музея.
Директорът Добруски прочита отчет за досегашната история на институцията. Следва реч на Княза, в която той обявява музея за открит. Министърът на народното просвещение д-р Иван Шишманов също произнася няколко думи и връчва на монарха диплома на покровител на Българското археологическо дружество.
След този жест на признание за заслугите на Фердинанд, той, заедно с децата си, прави обстойна обиколка на музея и става първият му посетител.
Интересът към първата експозиция е неимоверен. По сведения на пресата от онова време, за първите седем месеца от откриването си тя е посетена от 86 282 души. За сравнение - населението на София през 1905 г. наброява 86 621 жители.
Вътрешността на музея в началото на ХХ в.
Що се отнася до Международния ден на музеите, той се чества за първи път през 1978 г. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите.
Думата „музей" идва от латинската дума „museum", която е от гръцки произход и произлиза от „mouseion". „Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.
В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса.
Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.
