От години в Никопол срещат участниците в похода в края на града, но не в тези мащаби както е било преди 551 г.
Автор: Николинка Христова
„Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влязат в него, срещна ги на две поприща вън от града, заедно с други боляри, някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в светеца. Всички влязоха заедно с него в града, отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи, дим от благоуханен тамян и други аромати.
След това, като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога, те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома, гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза, изпълнена с всичко в изобилие. Тук се събра почти целият град с жените и децата и малки, и големи, радващи се и пеещи божествени песни. А дивният велможа, заедно с гологлавите си слуги, се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши, всеки от тях отиде у дома си.
На заранта пък, когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път, зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл, за да изпроводи светеца. И пак, както по-рано казахме, от ковчега на светеца се появи силно благоухание, което не престана да се разнася оттогава и деня, и нощя.
лед това гореспоменатият велможа, като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща, а те поставиха на съответната носилка светеца, заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм. И всеки от тия, след като прегърна там ковчега на светеца и го обля с множество сълзи и се сбогува с тях, всички се отправиха за у дома си, като поглеждаха от време на време към другите."
Това написва в разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител - ”Рилска повест”, дякон Владислав Граматик през 1479 г.
Пътят на връщането на светите мощи от Търново тръгва през юни 1469 г. на север за Никопол, вместо по преките пътища към Рилската обител. Процесията посещава християнските култови средища на почит към Рилския светец. Тя умишлено обикаля свещените места за българското царство, които създават впечатлението за единение между светостта в лицето на св. Иван Рилски и царството в лицето на последния цар Иван Шишман, който загива в Никопол през 1395 г.
От години в Никопол срещат участниците в похода „Светият път” в края на града, но не в тези мащаби както е било преди 551 г. Група никополчани, които уважават подбудите на участниците в похода и целите на организаторите, и тази година бяха на края на града, но бяха обидно малко на брой. От с.Въбел на 6 юли в най-големия пек дойдоха пеша пет човека и петима с коли, водени от доц. Паскал Пиперков.
Походът „Светият път” се организира според поклонническите традиции на Православната църква – с носене на хоругва и икони, с постоянна молитва по време на движението. Разходите по храна и преспиване са за сметка на участниците. По места има партньорска подкрепа от кметовете, свещениците читалищата и гражданите.
Всеки участник заявява писмено желанието си и може да участва през целият маршрут или в един от петте му етапи. Допуска се и участие в преход от селище до селище, което е съвсем близко до онова което се е случило в Никопол – никополчани съпровождат мощите на светеца до р.Осъм. Пътят е дълъг, преминава през седемдесет села и градове, дванадесет манастира и два метоха, т.г. и през водите на р.Росица.
Кметовете на община Никопол - Ивелин Савов и на с.Лозица – Преспа Владимирова организираха логистиката по нощуването. Протойерей Валентин Илиев и свещниците Борислав Чочев, Георги Мушаков и отец Трайчо отслужиха вечерни, утринни и акатист заедно с поклонниците.
Именно в местното партньорство е пресечната точка на „Светия път” с Ел Камино. Испанската мрежа от пътища води до катедралата „Свети Яков“, където са погребани останките на светеца Яков. Ел Камино е духовна пътека за много желаещи да изпитат волята си за откъсване от модерния свят, физическите си сили. Него преминават хора от целия свят.
Поклонници тръгват още през Х век. После Ел Камино изпада в забвение. През 70-те и 80-те години на миналия век маршрутът привлича туристи от целия свят. Вече го свързват с пешеходния и велотуризъм, а не както в миналото с религиозната идея.
Наша съгражданка е преминала част от Ел Камино. Тя разказва, че хората пътуват с групи или самостоятелно, по черни пътища, през планини и долини, пеша или с велосипед, помагат си и никого не изоставят в беда. Испанците помагат – предоставят вода, храна и нощувка на замръкналите по пътя.
Ел Камино е третото по важност поклонническо пътуване за католиците след Йерусалим и Рим. Годишно над 2,5 милиона души посещават Сантяго де Компостела. Символът на пътя е жълтата мида, която е и пътеводител. Символът на „Светия път” е дъбов лист с жилки под формата на пътища и кръст.
Денят на връщане мощите на Рилския чудотворец 1 юли е превърнат в един от празничните дни в православния календар. На 18 август е неговото успение. И днес, всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски - нашия небесен закрилник, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Духовният път „Светият път” от старопрестолния град до Рилския манастир се отъпква. Нищо не става бързо и без хора. Ентусиазмът на първите трябва да се подпомага с участие и съпричастност. Не е нужно да си вярваш, че да участваш или да помагаш. Няма да е далеко времето, когато по „Светият път” ще преминават млади хора с велосипеди, ще го преминават и в друго време от годината, групово и самостоятелно, ще се провеждат ученически преходи.
Имаме положителният пример на националния поход „По пътя на Ботевата чета - Козлодуй – Околчица” започнал 1946 г., похода „По пътя на четата на Таньо войвода“ с начало 1985 г. , маршрута Ком – Емине, Националния поход „По стъпките на Апостола” за 26 път и веломаршрута „Дунав Ултра“, тази година ще е за шести път.
Никополчани трябва да пазятимето на предците си - на добри и гостоприемни хора. Документирал го е за поколенията Владислав Граматик и връщане назад няма!
