Преди близо век курортистите в Павел баня висели по 3-4 дена на опашка, за да „разпитат" починалите си близки... къде да намерят пари
Автор: Диана Славчева
В подножието на Средна гора, на мястото, където река Тунджа се влива в язовир Копринка, все още съществува селото Виден.
Някога то било доста голямо, но през 60-те години на миналия век в района започва изграждането на язовир „Георги Димитров", който днес се нарича „Копринка". Част от населеното място се оказва в чашката на хидротехническия обект и с министерско постановление по-голямата част от семействата са принудително изселени в други населени места (най-вече в отстоящото на 2 километра Павел баня), а къщите им са разрушени.
Намиращата се в центъра на селото църква „Св. Атанасий" също запустява, а по-късно се използва като обор за добитък. Храмът е построен между 1836-1854 г. от арнаути от Дебърско с даренията на местното население - по-бедните семейства дали по 500 гроша, а по-заможните - по 1000.
Днес насред голото поле могат да се видят само останките от полупотопената църква.
Снимка: pateshestvia.net
Въпреки че виденчани били ревностни християни, окултното не им е било чуждо. Това разбираме от дописка в бр. 147 от август 1930 г. на в. „Казанлъшка искра". От нея става ясно, че преди 90 години иначе „тихото и скромно селце" внезапно става много оживено. Причината е, че то се сдобива със... „светица".
Така поне наричали една врачка, чието истинско име не е останало в историята.
Старата газета свидетелства, че при нея се стичала „една непрекъсната върволица от баби, жени, момичета, че и мъже". Особено много били курортистите от Северна България, дошли да се поплакнат в минералните басейни в Павел баня. Те чакали по 3-4 дена „ред да им дойде при „светицата" да се явят, с мъртвите да поговорят".
Незнайната гадателка им уреждала срещи с духовете на починалите им близки. Чрез нея те разговаряли със скъпите си покойници.
„Най-често духът с имане се разправял: там и там пари има заровени; да дядо едикой си в памуклията кемер с жълтици има зашити и т.н." - разкрива дописката в „Казанлъшка искра".
А нейният автор коментира: „Не знам защо тъкмо от тези въпроси се интересуват духовете на мъртвите - дали защото виждат, че в криза живеем, или е проста спекула с лековерните селянки, но знам, че Христос и учението му не се интересуват от подобни въпроси. Даже напротив: „По-лесно е камила да мине през иглени уши", казва светото писание, „отколкото богатият да види царството небесно".
Днес, близо сто години по-късно, нищо ново под Слънцето. Хората са все така лековерни и все така се интересуват най-вече от пари. В църква рядко ще влязат, но виж, при набедените за „светица" и сега се извиват опашки...
Благодаря Ви, госпожо Славчева. Върнахте ме в детските години. През 1951-1955 г. сме живели в родното село на татко - Недю Колев (1915-1992), бивш военен летец, командир на 36 иап в Марино поле, уволнен по политически причини...(историята е дълга). Къщата на баба и дядо още съществува. В църквата от снимката беше опелото на татковата майка - баба ми Ана. Бях в 7 клас. Една година след нея си отиде и дядо ми Колю. Аз живея в София, тел.0895 450 203, e-mail kolevmed@abv.bg.
