В Десант вече сме разказвали за пернатите обитатели на Атанасовското езеро край Бургас – най-богатото на птици място в България. От близо 450 вида, които се срещат в страната ни, над 315 могат да се видят около крайбрежната солена лагуна. Не по-малко е интересна и фауната там.
Представяме ви непознатата солянка.
В древността пепелта от растението е била използвана за получаване на калцирана сода - една от основните суровини за производство на стъкло и сапун. Затова в някои страни наугледното на пръв поглед храстче носи името „стъклена трева“.
Сред някои южни народи пък то е известно като „морски аспержи“, билката на свети Петър, морски копър, морска туршия.
Счита се за деликатес заради хранителните си качества и има сериозно присъствие в италианската и израелската кухни.
В България обаче солянката е почти неизвестна. Една от причините е ограниченото й разпространение. Среща се на свръхсолени места по крайбрежието на Черно море.
„Там, където има солени лагуни – Шабла, Дуранкулак, около Ропотамо, Поморийско езеро. Важното е да има сол“, разказва Спас Узунов, експерт към Българска фондация „Биоразнобразие“.
В някои басейни, в които сукулентното растение вирее, солеността достига до повече 200 промила. Оцеляването му в такива екстремни условия е благодарение на различни механизми, които то е изработило в своето еволюционно развитие.
„Солянката има способността да натрупва соли с много висока концентрация. Това й помага да не губи влага.
Друго характерно свойство, което тя притежава, е това, че произвежда бета каротеноиди – това са вещества, подобни на тези в морковите, тиквите, червените чушки. В края на вегетационния период – през август, септември, октомври, те придават на солянката яркочервен цвят и целите брегове на Атанасовско езеро се обагрят в червено“, добавя Спас Узунов.
Растението е много ценно и във връзка с климатичните промени заради характерната си фотосинтеза, подобна на тази, извършвана от растенията в пустинните области. Солянката има свойството да поглъща четири пъти повече въглерод от растенията по нашите ширини.
„И може би в бъдеще тя ще се използва по-сериозно при смекчаването на ефектите от климатичните промени“, казва екологът.
Прекрасният и деликатен вкус на сукулентното растение се дължи на високото съдържание на сол, поради което не е необходимо да бъде добавяно допълнително количество при употреба при консумация.
Гарнирани със зехтин или масло стъблата на солянката са прекрасно допълнение към морски ястия – риба и морски дарове, като съставка за морски супи и салати. Имат чудесен мирис на море и вкус, подобен на млад спанак или аспержи.
В България на солянката се гледа като на доста екзотично растение в кухнята, но в близки до нас страни е прекрасен и желан деликатес.
За консумация се препоръчва отгледаното в плантации растение, тъй като в естествени условия стъбълцата остават сравнително ниски и не са толкова крехки. У нас се продава в големите вериги магизини, внос от Израел и Италия.
Еколозите предупреждават, че Атанасовското езеро е поддържан резерват и лова и брането на треви в района са строго забранени.
*** Атанасовското езеро е разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасовска коса, която представлява около 1 км дълга пясъчна коса с Черно море.
Езерото предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени.
Поради високата соленост на водата от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява. Началото на това производство е през 1906 година.
