На 31 декември се навършват 180 години от рождението на този виден деец на българското национално-освободително движение
Автор: Атанас Коев
На 31 декември се навършват 180 години от рождението на Данаил Попов – виден деец на българското национално-освободително движение през 60-те и 70-те години на XIX век. Той е един от най-близките съратници на Апостола на свободата Васил Левски във Влашко, подпомагал дейността му в България морално и най-вече материално.
Изявеният наш революционер е роден в Плевен на 31 декември 1840 г. Първоначално учи в родния си град и след като завършва образованието си, се захваща с търговия. Когато умира баща му, се прехвърля в Румъния и първоначално заживява в столицата Букурещ. Впоследствие се преселва в Турну Магуреле и се установява да живее трайно там. Развива активна търговска дейност, от която натрупва значително за времето си състояние.
През 60-те години на XIX век Данаил Попов е привлечен в редовете на българското революционно движение, включвайки се активно в дейността на сънародниците си във Влашко, жадуващи да видят свободна България. Постепенно той става един от най близките съратници на дякона Левски, като дори е наричан от българските бунтари в Румъния „първа негова ръка“.
След учредяването на Българския революционен комитет (БРЦК) в Букурещ, плевенският революционер е избран за председател на създадения в Турну Магуреле местен таен комитет, като умело ръководи дейността му. Именно от дома на Попов във Влашко Апостолът на свободата тръгва на първата си обиколка из поробените български земи, за да положи основите на Вътрешната революционна организация в страната.
С негова препоръка Васил Левски създава през 1869 г. в Плевен първия в България местен таен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на мрежата от комитети у нас. Данаил Попов много тежко преживява залавянето и обесването на дякона Левски, но не се отказва от революционната си дейност във Влашко.
Плевенският бунтар участва дейно в Общите събрания на БРЦК в Букурещ в периода 1874-1875 г., като поддържа тесни връзки и контакти с председателите на комитета Любен Каравелов и Христо Ботев.
Когато през май 1876 г. започва сформирането на Ботевата чета, Попов я подпомага материално, давайки значителна част от своите спестявания за закупуване на оръжие, муниции, храна и дрехи за четниците.
След началото на Руско-турската война (1877-1878 г.) видният плевенски революционер не остава със скръстени ръце, а се включва активно във войната в помощ на руските войски и Българското опълчение. Той се поставя в услуга на Главното командване на Дунавската руска армия, съдействайки за превземането на родния си град Плевен, след продължителната обсада.
Когато войната приключва и се създава Княжество България, Данаил Попов не се завръща в освободеното Отечество, за което е допринесъл твърде много с дейността си. Той остава да живее в Турну Магуреле и продължава да се занимава с търговската дейност, но с нескрит интерес следи ставащото у нас.
Плевенският бунтар се подвизава до края на живота си във Влашко, където умира на 12 април 1909 г. на 69-годишна възраст.
