Фиданките са доставени от прочутата Никитска ботаническа градина в околностите на Ялта
Автор: инж. Иван Камбуров
През 2020 г. се навършват 35 години, откакто в околност на Ахтопол е засадена най-голямата овощна градина с райски ябълки в България.
Първите сведения за културно отглеждане и селекция на райската ябълка (Diospyros kaki) са от Далечния Изток - Япония и Китай.
Произходът на фиданките, използвани в градината край Ахтопол, обаче е черноморски, от полуостров Крим. Дръвчета първоначално са отгледани в прочутата Никитска ботаническа градина, намираща се в околностите на Ялта (Тя е основана през 1812 г. и се явява една от най-старите научно-изследователски институции в тогавашната Руска империя. Ботаническата градина е специализирана още от първите години на своето съществуване във въвеждане, аклиматизация, селекция и широко разпространение на южни овощни, цветни, декоративни, нови технически, лечебни и други полезни растения).
Доставени са общо 240 броя отгледани фиданки, с височина около един метър и половина.
Подборът на фиданките, засаждането през пролетта на 1985 г. и тяхното последващо отглеждане в овощната градина са дело и отговорност на научен колектив към Опитната станция по южни култури, град Мичурин (сега Царево), която е поделение на Селскостопанската академия.
До това време райската ябълка като плод не е твърде известна в България и търсенето й е ограничено.
Основната научна задача е била: доколко плантацията ще може да се аклиматизира тук, по Южното Черноморие и да плододава?! Отделни дръвчета от райска ябълка са били отглеждани единично в дворовете на къщите, на заветни места, защитени от североизточния вятър.
"Рождението" или по-точно "разсадъчната дата" на най-голямата за България плантация с райски ябълки е в началото на месец април през 1985 г. Уникалната с размерите си овощна градина от 60 дка се разполага в землището на град Ахтопол: близо до морето, в местността Варварско, непосредствено над къмпинг „Делфин" и над пътя от Царево за Ахтопол.
Сортовете в градината край Ахтопол са пет: Хиро Таненаши, Хиакуме, Хачия, Костата, Зенджи Маро.
Младите райски ябълки са засадени при схема пет на пет метра: редовете са с пет метра отстояние един от друг, а отстоянието на дръвче от дръвче в самия ред е също пет метра. Прихващането на фиданките се оказва успешно и на следващата година цялата градина от 60 декара е оградена с трайна ограда от бетонни колове и поцинкована метална мрежа.
За опазването на тази градина и на няколкото други градини с трайни насаждения на Опитнатата станция по южни култури в околността на Ахтопол е назначена и охрана.
Единични дръвчета започват да връзват още на втора година, а на трета година - всички млади райски ябълки в градината край Ахтопол вече дават своите първи плодове. В следващото десетилетие плододаването естествено се увеличава.
В Ахтополската градина с райските ябълки започват да се прилагат всички обичайни за овощните градини агротехнически мероприятия: резитби на короните, пръскане, торене, плевене. Разстоянието между редовете допуска механизирана обработка, включително с трактори.
Продукцията от градината се е пласирала в Бургас и по-големите градове.
От един декар овощна градина с райски ябълки при нормални условия може да се получи около тон и половина плодова продукция. При добри условия и при максимално плододаващи дървета (около седем-осем годишни) е възможно да се достигне и над 2 тона плодова продукция. Има руски съобщения за добив годишно от 200 - 250 кг от едно дърво.
До ден днешен опитната овощна градина с райски ябълки край Ахтопол остава най-голямата в България. У нас този опит, в такъв производствен мащаб, не е продължен никъде другаде. Дори днес овощните градини с райска ябълка в България са с далеч по-скромни размери и не надвишават един-два декара.
След политическите промени през 1989 г. постепенно настъпват едни по-сложни времена за градината. Към края на 90-те години на миналия век в сърцевината на масива от райски ябълки биват възстановени на частни собственици общо три имота, всеки с размер от осем декара. Впоследствие и оградата, която е защитавала градината като единно производствено цяло, е била разграбена (унищожена).
Последната цялостна обработка с трактор на райската градина е била през 2002 година. Въпреки настъпилите промени, свързани с възстановяването на частната собственост върху почти половината от градината, обработката е била извършена върху цялата площ на плантацията.
За да може да бъде съхранен този единствен по рода си български агрономически експеримент, ценен от научна гледна точка поради обхвата на начинанието и неговата 35-годишна история на развитие...
А от гледище на краезнанието, райската градина край Ахтопол отдавна се е превърнала в знаков и разпознаваем топос, в една от визитките на най-южното Българско Черноморие...
Особености на сортовете използвани в градината край Ахтопол
✓ Хиро Таненаши (с плодове без танин, не се нуждаят от лагеруване, самият плод е плосък, 4-ръбест)
✓ Хиакуме (с едри, до много едри плодове, с коркови концентрични кръгове по долната част на плода)
✓ Хачия (с едри до много едри плодове, жълто-оранжеви на цвят!)
✓ Костата (най-студоустойчив сорт, със средно едри плодове, конични, с наситена червено-оранжева окраска, листата са кожести, лъскави)
✓ Зенджи Маро (край Ахтопол са засадени само 5-6 дръвчета, с оранжево-жълти плодове, средно едри)
Бележка на редакцията: Текстът е препечатан от фейсбук страницата на автора, който е главен експерт Биологично разнообразие към дирекция „Природен парк Странджа"
