Когато Аспарух основава Дунавска България, по света и на Балканския полуостров върлува страшна чума

Автор: Диана Славчева

На 10 януари 681 г. в Рим умира папа Агатон. Както е известно от хрониките, понтификът става жертва на върлуващата по това време чудовищна  чума.


Папа Агатон

Този исторически факт хвърля светлина в какво време Аспарух се появява със своята конница на Балканите.

Пандемията се влачи из Европа още от средата на VI в., тръгвайки от Централна Азия и достигайки до Константинопол при управлението на Юстиниан I (затова остава в историята като Юстиниановата чума). Морът се разнася по цялото Средиземноморие и продължава на запад, като преминава и Ла Манша, достигайки до Британия. Взривовете от смъртоносната болест продължават чак до средата на VIII в.

В столицата на Византийската империя заразата попада чрез плъховете от корабите, превозващи зърно.

Чумата вилнее из Стария континент повече от 200 години – от 541 до към 767 г., като се наблюдават около 20 последователни вълни с интервал от 9 до 13 години.

Именно по времето на една от тези вълни, когато умира и римският папа Агатон, Аспарух забива меча си и казва: „Тук ще бъде България!“.

Трудно е да си представим как са живели хората по онова време. Знае се, че труповете са лежали навсякъде, пълчища плъхове кръстосвали улиците... Съвсем закономерно пандемията отслабва икономически както Източната Римска империя, така и съседните й държави.

Та ето в какъв момент на историческата сцена на Балканите се появява новата европейска държава България. Доколко българите са пострадали от чумната епидемия, сведения няма. Но от историята знаем, че са устоявали геройски мястото си на тази земя и се изправят като сила, с която се съобразяват както съседите им, така и останалия свят.

В категории: Новини , История