На 1 февруари се навършват 76 години от разтрела на Димитър Кушев - един от най-изтъкнатите български специалисти в областта на земеделието, осъден от Народния съд след Девети септември
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
В знак на признание за приноса на министър Димитър Кушев към Поликрайще и към България, по повод на 76-годишнината от трагичната му кончина, Кметският съвет на Поликрайще, Ръководството и Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Църковното настоятелство при Храма „Св. Вмчца Марина“ и читалище „Развитие-1884“, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., го удостояват със званието „Герой на Поликрайще и България“.
По повод на 1 февруари, деня, в който през 1945 г. Министър Димитър Кушев е разстрелян, в църквата „Св. Вмчца Марина“, в Поликрайще ще се отслужи заупокойна панахида в негова памет.
Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев (15 септември 1898 – 1 февруари 1945) е министър на земеделието и държавните имоти (5 февруари 1941 – 11 април 1942) в правителството на професор Богдан Филов; народен представител в Двадесет и четвъртото обикновено народно събрание (28 май 1938 – 24 октомври 1939 г.).
Осъден е на смърт по наказателно дело № 1/1944 г. от първия тринадесетчленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV-о Обикновено народно събрание. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 г.
На 26 август 1996 г. тя е отменена с Решение № 172 на Върховния съд на Република България.
Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев е един от най-изтъкнатите български специалисти в областта на земеделието, с огромен принос за неговото развитие в нашата страна.
Той е един от хората, допринесли най-много за културното, стопанското и всестранното развитие на Поликрайще в цялата му хилядолетна история. От 200 години това е едно от най-прочутите български селища, чийто главен поминък е гурбетчийското градинарство.
Благодарение на градинарите, на мощната подкрепа на Българския градинарски съюз и лично на неговия председател и в последствие министър Димитър Кушев за броени години точно в най-жестоката световна икономическа криза между двете световни войни Поликрайще става едно от най-заможните селища в България. Строят се стотици нови къщи, животът на хората коренно се променя.
Министър Кушев получава силната подкрепа на поликрайшкото градинарско дружество „Сила“, което посредством своя клон в Будапеща е единствената легитимна българска организация, защитаваща интересите на всички български градинари и изобщо на всички българи в Унгария. Именно то предлага Димитър Кушев за народен представител.
По разказ на Тодор Йорданов Кушев, когато именитият му родственик пристигнел от София, веднага отивал на нивата и се захващал с полската работа, която се вършела там. Умеел всичко: жънел, връзвал снопи, товарел каруците, прекарвал ги, вършеел, копаел, косял, пластял сено, справял се с животните. И като висш чиновник в Министерството на земеделието, и в последствие като министър той работел наравно с всички на нивата.
Министър Кушев осигурява финансирането, проектирането на водоснабдяването на Поликрайще и закупуването на големите тръби за главния водопровод, изработени от немската фирма Mannesmann. По негово разпореждане те са докарани от Германия на гара Поликрайще с вагони. Там са разтоварени, а след това са разкарани на определени места из селото за поставяне в съответните клонове на водопровода.
Министър Кушев получава безрезервната подкрепа и на една друга мощна организация в Поликрайще – Земеделската задруга с 1834 члена и на нейния председател – видния деец на БЗНС Марин Маринов Попхристов. По тяхното категорично настояване Министър Кушев открива допълнително Образцово земеделско училище „Поликрайще“, финансирано изцяло от Министерството на замеделието.
Тектът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева