Целта на изданието е да се работи за патриотичното възпитание на населението в Родопския край
Автор: Десант
През януари се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян.
Съгласно Решение на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 12 август 1965 г., от началото на следващата година започва да излиза списание “Родопи”, като орган на Националния съвет на Отечествения фронт. Целта е да се работи за патриотичното възпитание на населението в Родопите, като се отделя специално място на културните и социално-битови въпроси.
Още в уводната статия то е определено от редакционния колектив като „месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно списание”. Публикуват художествени и изследователски статии, свързани с етнографията, фолклора, бита, говора, нравите, обичаите на местното население в Родопите.
През целия период на издаването му от 1966-1994 г. негов главен редактор е писателят Николай Хайтов.
През 1984 г. Държавен архив – Смолян откупува част от учрежденския архив на списанието, с идеята да се открие фонд, но поради факта, че то е издание на Националния съвет на Отечествения фронт, тя не се осъществява.
Документите са взети и заведени като частични постъпления. Тогава са предадени вестниците „Свобода“, „Южна България“, „Независимост“ и „Марица“ – над 900 броя и отделни броеве на вестниците „Родопска мисъл“, „Родопска правда“, „Родопска победа“ и „Родопски устрем“, заведени в справочната библиотека на архива. При това първо постъпление са предадени и материали от изследователската и публикаторска дейност на свещ. Константин Канев, Никола Жалов и Станислав Сивриев, които в последствие са отнесени към личните им фондове. Постъпват и диапозитиви и негативи на фотографа Крум Савов, които също са отнесени към личния му фонд.
През 80-те и началото на 90-те години на миналия век Хайтов често посещава Държавния архив. В началото на 1993 г. между Държавен архив – Смолян и редакцията на списание „Родопи“ е сключен договор за предаването на учрежденския архив на списанието.
При едно от последните си посещения Хайтов предава цялата документация на сп. „Родопи“ – всички ръкописи и машинописи, публикувани и непубликувани на страниците на списанието, които се съхраняват от тогава в архива.
На 16 февруари 1993 г. в Държавния архив е открит фонд № 1362 – Редакция на списание „Родопи“. Фондът съдържа 243 архивни единици с документални материали за периода 1899-1989 г. Сред тях има спомени, статии, интервюта, исторически извори от района на Родопите, краеведски материали, писма на читатели, рецензии, автобиографии, османотурски документи (преводи), печатни, изобразителни материали и други.
Богат е снимковият материал, който обаче не е предаден за постоянно съхранение.
Всяка година се е организирало обсъждане на тематиката на списанието, за да може списанието да отговаря на изискванията на читателите.
От 1977 до 1987 г. редакцията на списанието сключва договор с окръжните народни съвет в Смолян, Пазарджик, Хасково, Благоевград и Кърджали за организиране експедиции в селища от Родопите и събиране на спомени от възрастни жители за история на селата им и за техния живот. Организира преводи на османотурски документи.
Във връзка с излъчването на филма за Капитан Петко войвода в редакцията са получени и съхранени, писма на зрители с мненията им за продукцията. Редакцията е съхранила и ксерокопия на документите с данни за гоненията, на които са били подложени известният войвода и съпругата му от режима на Стефан Стамболов.
С политическите промени през 1989 г. и последвалата икономически криза, списанието също се оказва с финансови проблеми. През 1994 г. се преустановява издаването му.
Издаването на списание „Родопи” се възобновява през 2002 г. под редакцията на проф. д. ик. н. Димитър Филипов. Изданието започва да излиза благодарение на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, учебно-научния комплекс „Родопа” и областната управа в Смолян и до днес.
В състава на редколегията през 1966 г. са: Атанас Примовски, Крум Георгиев, проф. Николай Мизов, Станислав Севриев, проф. Кирил Василев, Филип Ишпеков.
През останалите години членове на редколегията са били: Ангел Вълчев, Слав Славов, Михаил Карапаунов, Стайко Кабасанов, Елена Бедрова, Бистра Цветкова, Делчо Тодоров и други.
Последната редколегия от 1991-1994 г. е в състав Стайко Кабасанов, Михаил Карапаунов, Страшимир Димитров, Стоян Райчевски и Русин Гинев.
