На 30 март се навършват 80 години от неговата смърт
Автор: Атанас Коев
На 30 март се навършват 80 години от смъртта на легендарния генерал-лейтенант от пехотата Васил Кутинчев, командвал част от войските ни във важни и трагични моменти от новата ни история.
Родното му място е Русе, откъдето той започва земния си път на 25 февруари 1859 г. Първоначално учи в родния си град, след което постъпва в първия випуск на новооткритото Военно училище в София, завършвайки го през 1879 г. Произведен е в чин подпоручик и е зачислен на служба в 24-та пехотна сливенска дружина.
На 13 септември 1885 г. младият офицер е назначен за командир на Първа дружина от Пети пехотен Дунавски полк, като на този пост го заварва избухването на Сръбско-българската война. Първоначално русенският военен взема дейно участие в тежките и кръвопролитни боеве, водещи се на десния фланг на Сливнишката позиция от 5 до 7 ноември 1885 г. Проявява се като смел и самоотвержен командир при атаката на на т. нар. Синя чука, както и в последвалите сражения със сръбските войски.
На 8 ноември е тежко ранен командирът на Пети Дунавски полк – капитан Блъсков, и командването на военното формирование е поето от Васил Кутинчев. В следващите дни полкът му е включен в авангардния отряд на българската армия, който овладява Цариброд.
След това русенският офицер заедно със своите войници участва в сраженията при Драгоман и при превземането на сръбския град Пирот. Когато свършва войната, Кутинчив е сред наградените с орден „За храброст“, който получава заради проявените от него смелост и командирски умения.
По време на преврата на офицерите русофили през 1886 г. той застава на страната на Стефан Стамболов, който осъществява контрапреврата срещу заговорниците. Поради тази причина, след като всичко приключва, е назначен за член на създадения Военнополеви съд, който съди превратаджиите за антидържавна дейност и измяна.
В периода 1908-1912 г. Васил Кутинчев заема поста началник на Първа армейска област. На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от пристигането си в България, цар Фердинанд Сакскобурготски произвежда шест български генерал-майори в чин генерал-лейтенант, като сред тях е и русенският военен деец. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е присъдено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери, преминали вече в запаса.
След началото на Балканската война видният наш генерал е назначен за командващ на Първа българска армия, която настъпва срещу турските войски в Източна Тракия и им нанася редица тежки поражения. Командваната от генерал Кутинчев армия след като достига до Чаталджа в продължение на няколко месеца води тежки боеве.
По време на Междусъюзническата война първоначално командва Първа българска армия, а от 16 юли 1913 г. е назначен за командващ на Втора армия, като войските под негово командване водят ожесточени сражения с настъпващите противникови войски.
Ген. Кутинчев тежко преживява първата национална катастрофа, сполетяла страната ни.
Когато България е въвлечена в Първата световна война той е назначен за висш офицер за поръчки при Щаба на Действащата армия. В периода 1915-1917 г. е и началник на Моравската военно-инспекционна област.
Видният български военен деец умира на 30 март 1941 г. в София, където е погребан с полагащите му се военни почести, тъй като през всичките години на службата си в армията съдейства за развитието и укрепването й.
Заради проявените от него храброст и командирски умения през дългата му служба в полза на България, генерал Кутинчев е награждаван с редица отличия: два ордена „За храброст“ – Втора и Четвърта степен, три ордена „Св. Александър“ – Велик кръст с мечове, Първа и Пета степен с лъвове отгоре, както и с орден „За военни заслуги“ – Втора степен.
