От духовните средища, носещи имена на забележителни българи, най-много са тези с името на Христо Ботев
Автор: Диана Славчева
Читалищата у нас са 3708. Справка в регистъра на народните читалища сочи, че най-често срещаното название, което се използва за именуването им, е „Просвета". Така са наречени 349 читалища в цялата страна.
Следващото най-разпространено име на тези духовни средища е „Пробуда", което носят 287 от тях. Следва името „Светлина", с което се кичат 245 читалища. Друго масово име е „Развитие" - носят го 103 културно-просветни институции.
Често срещани названия на читалища са и „Искра" (85 бр.); „Зора" (71 бр. ); „Напредък" (64 бр.) „Съзнание" (63 бр.) и „Възраждане" (58 бр.).
Много от патроните на читалищата у нас са наши именити писатели, революционери и възрожденци. От читалищата, носещи имена на забележителни българи, най-много са тези с името на Христо Ботев - 301 броя. След тях се нареждат кръстените на Апостола на свободата Васил Левски - 123. На трето място са читалищата, избрали името на Паисий - 116 се наричат „Отец Паисий" и още 24 „Паисий Хилендарски".
Други по-масово използвани имена са „Кирил и Методий" (99 бр.); „Никола Вапцаров" (98 бр.); „Христо Смирненски" (47 бр.) и „Иван Вазов" (43 бр.).
Между 10 и 20 са читалищата, наречени на Пенчо или П. Р. Славейков, Яворов, Йордан Йовков, Стефан Караджа, Раковски, Каравелов, Гео Милев, Димитър Благоев, Алеко Константинов.
Прави впечатление, че има и духовни средища, кръстени на отишли си в по-ново време от този свят любимци от киноекрана като Невена Коканова (името й носи читалището в габровското село Иглика, където актрисата прекарва последните години от живота си) и Григор Вачков, който е патрон на читалището в родното му село Трънчовица, Плевенско.
