На 20 април се навършват 85 години от смъртта на помощник-апостола на Сливенския революционен окръг
Автор: Атанас Коев
На 20 април се навършват 85 години от смъртта на Никола Славков – един от изявените дейци на българското национално-освободително движение, определен за помощник-апостол на Сливенския революционен окръг при подготовката на Априлското въстание.
След освобождението на страната ни от османско владичество той заема редица административни длъжности, като за кратко е и градоначалник на София.
Бъдещият бунтар започва земния си път в Свищов на 20 юни 1851 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство. Учи в родния си град, където завръшва местното класно училище.
Никола Славков е привлечен в редовете на революционното ни движение през 1867 г., но накоро след това е заподозрян от турските власти в конспиративна дейност. За да не бъде арестуван, той напуска Свищов и емигрира във Влашко.
След това младежът се прехвърля в Сърбия и в периода 1870-1873 г. служи в редовете на сръбската армия. През 1873 г. заминава за Русия, където постъпва на служба в руската армия.
Когато през лятото на 1875 г. в България започва подготовката за Старозагорското въстание, Никола Славков не остава безучастен. Той се среща с пристигналия по това време в Одеса виден наш революционер Христо Ботев, който отново го привлича в редовете на българското революционно движение.
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.
Като военен инструктор свищовският бунтар е изпратен в поробените български земи, където поема военната подготовка на бъдещите въстаници.
След провала на бунта Славков отново се прехвърля в Румъния, ставайки един от учредителите на Гюргевския революционен комитет, който взема решение за вдигане на ново въстание в България през пролетта на 1876 г. Страната е разделена на четири революционни окръг, като свищовският революционер е определен за помощник-апостол на главния апостол на Трети (Сливенски) революционен окръг-Иларион Драгостинов.
През януари 1876 г. заедно с други наши революционни дейци преминава замръзналия Дунав и са отправя към определения му район. Той се включва активно в подготовката на Априлското въстание, но наскоро след като пристига в Сливен е заловен от османските власти. Съден за революционна дейност, е хвърлен в затвора да излежава присъдата си, но в края на 1876 г. е освободен, поради липса на доказателства.
Освен с революционна и обществено-политическа дейност Никола Славков се занимава преживе и с публицистика. През 1864 г. той сътрудничи със свои статии и материали на вестник „Българска пчела“, а през 1876 г. – на вестник „Нова България“.
Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) свищовлията не се двоуми и веднага се присъединява към освободителните войски. Като преводач в Щаба на руската армия той става непосредствен свидетел на освобождението на поробеното Отечество.
В младата българска държава Никола Славков се включва активно в обществено-политическия живот на страната, заемайки последователно редица административни длъжности. Първоначално е окръжен управител на град Варна, а след това на Сливен и на старопрестолно Търново. За кратко е и градоначалник на София.
Видният свищовски революционер умира на 20 април 1936 г., на 85-годишва възраст в родния си град Свищов. Погребан е по подобаващ начин за заслугите му за освобждението на България от османско владичество, както и за полагане основите на младото Княжество.
