До последно той окуражава другарите си с думите: „Дръжте се момчета“
Автор: Атанас Коев
На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на един от видните наши революционери, борили се и загинали за освобождението на България от османско иго – Никола Войновски е. Той е военният ръководител на Ботевата чета, отличил се при завземането на парахода „Радецки“ и след това в боевете с турския аскер и башибозук на българска земя.
Бъдещият революционер е роден в село Бойновци, Габровско на 9 ноември 1849 г. в родолюбиво и патриотично семейство. Първоначално учи в родното си село, а след това в Габрово. През 1862 г. се прехвърля във Влашко, където завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Одеското военно-пехотно училище и когато се дипломира, получава чин поручик от руската армия.
В началото на 1876 г. започва подготовката за Априлското въстание и Никола Войновски веднага се озовава в Румъния, където се свързва с поета-революционер Христо Ботев. Двамата организират чета от 200 човека, която трябва да навлезе в България и да подпомогне избухналото там въстание.
След като отряда е сформиран, поручикът е избран за негов военен ръководител. На 16 май 1876 г. Ботевата чета поема към своята голгота.
При овладяването на австрийския кораб „Радецки“ Войновски проявява смелост и хладнокръвие и дейно подпомага войводата Христо Ботев във всички негови действия. След като четниците слизат на козлодуйския бряг, поручикът разделя четата на взводове и с усилен марш, заедно с войводата ги повеждат към Стара планина.
На 18 май 1876 г. въстанническият отряд води първото си сражение в местността Милин камък край село Баница, давайки първите свидни жертви. В боя поручик Войновски е в първите редици, проявявайки завидна храброст и командирски умения. След като битката приключва, двамата с Христо Ботев решават четата да се отправи към Врачанския балкан.
Призори на 20 май 1876 г. четниците достигат до набелязаната местност, като по пътя непрекъснато са преследвани от башибозук и редовна турска армия. Никола Войновски умело разполага четниците по стратегически най-целесъобразния начин на върховете Камарата, Купена и Околчица. В резултат на правилното тактическо разположение в разразилата се битка четата не дава нито един убит. Привечер обаче войводата Христо Ботев е пронизан смъртоносно от вражески куршум и пада убит.
След неочакваната смърт на поета революционер поручик Войновски единодушно е избран за ръководител на дружината. Водената от новия войвода, четата достига до село Лютиброд, където става последното сражение между нея и турския аскер, като отрядът е разпръснат на отделни части.
Никола Войновски заедно с още петнадесет оцелели четници се насочва към Троянския балкан. На 15 юни 1876 г. в района на село Чифлик те са разбити окончателно, като повечето от тях загиват геройски.
Поручикът е ранен тежко в гърдите, но въпреки непоносимите болки той пропълзява няколко метра и според разказа на Димитър Тодоров-Димитрито, окуражава до последно другарите си с думите: „Дръжте се, момчета“. Не след дълго военият ръководител на Ботевата чета издъхва.
Когато турският аскер пристига на мястото, където лежи мъртвият Войновски, главата му е отрязана и е занесена в Троян. Там тя е набита на кол и е разнасяна по улиците на града за сплашване на българското население.
Днес в знак на признателност и преклонение в троянското село Чифлике е издигнат паметник на видния революционер.
