Политическо противопоставяне и уличната анархия пораждат единствено кризи, казва лидерът на НФСБ
Автор: Радостина Георгиева, Флагман
Г-н Симеонов, в името на националното помирение и консенсуса тримата национални лидери – на НФСБ, ВОЛЯ и ВМРО, се оттеглихте от листите. Смятате ли, че това трябваше да направят и останалите?
Аз лично призовах Корнелия Нинова, Бойко Борисов и останалите български партии също да приемат този модел на поведения, за да се премахне личностното противопоставяне. Именно на него доста лидери за съжаление са жертва – на собствената си омраза един към друг.
Такива са отношенията между Корнелия Нинова и Бойко Борисов, Христо Иванов, Мая Манолова и т. н. Всички тези хора имат прекомерна доза повече самочувствие и самовлюбеност, което им пречи да помислят за интересите на държавата и да ги поставят на първо място.
Нашият лозунг е „България над всичко!“ и с нашето поведение ние показваме, че можем да смачкаме егото си, да го пренебрегнем и да се оттеглим, за да не носим негативи на нашата коалиция. Ако това бяха направили и останалите политически лидери, сигурен съм, че в месеца на предизборна кампания нямаше да има остро противопоставяне и търсене на ползи за някоя политическа сила за сметка на омразата и нападките срещу лидера на другата. И най-вече – ако бяха се оттеглили всички лидери, съставянето на правителство от следващото Народно събрание, което също ще бъде цветно и разнообразно, ще бъде по-лесно.
По-лесно би могло да се състави правителство, когато хората, които преговарят, допреди това не са се обиждали ругали и плюли. Това щеше да стане, ако тези лидери се бяха оттеглили.
Ние показахме един модел на реален патриотизъм и политическо поведение, което ще носи само плюсове за България в бъдеще време. За съжаление не ни чуха. Всеки продължава да се самовъзхищава в огледалото си вкъщи и в огледалото на медиите и продължава тази нелепа и доста примитивна кампания на величаене на лидерите.
С кого смятате, че можете да имате добър диалог в следващия парламент?
Ние показахме, че можем да имаме добър диалог с хора, с които сме имали остро противопоставяне в годините. Показахме го и в малката коалиция с „АТАКА“, и в голямата коалиция с ГЕРБ.
Истината е, че ние не одобрявахме голяма част от действията на ГЕРБ, но когато вотът на избирателя, разпределението на българския гласоподавател е такова, че няма друг вариант, ще трябва да се търси единство. Ние успяхме да намерим начин, по който да съставим обща програма с ГЕРБ, въпреки че никога не съм изпитвал особена любов към политика Бойко Борисов. Но въпреки всичко всеки успя да преодолее егото си и да съставим полезна за България програма, която даде успешно управление.
Изключвам корупционните схеми, които са публично известни и които никога не сме одобрявали, но ние не сме влизали в такива.
Не позволявам някой да ни упреква в каквато и да е корупция, защото представителите на НФСБ никъде и по никакъв начин даже не са получили и най-малък дори неоснователен упрек. Няма и да получим, защото малкото ни участие във властта по никакъв начин не беше оцапано от корупционни схеми, сделки, олигархични зависимости и прочее. Така както успяхме да направим коалиция с АТАКА и ВМРО в Обединени патриоти, както успяхме да направим коалиция след това с ГЕРБ, аз съм сигурен, че ще намерим общото и с всички останали български партии.
Няма да преговаряме само с ДПС, защото тя не е българска партия, а инструмент на Ердоган за разрушаване на българската държавност като цяло.
Може би скоро ще дойде моментът, когато ще имаме втори език, предвид развиващите се процеси. Това аргумент ли е коалиция „Българските патриоти – ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ“ да бъде задължително в парламента и да отстоява българските интереси?
Изключително сериозна причина да се борим за присъствие в българския парламент. Видя се, че когато патриотите ги няма в парламента, се вземат вредни за България решения. Във Вашия въпрос има и задълбочена прозорливост. Задължително политическите процеси са колебателни, те не са само възходящи. Има периоди на провали на велики държави като България.
Ние сме длъжни да изведем страната си от кризата, в която се намира. Тя беше породена от едно остро политическо противопоставяне, от улична анархия и в крайна сметка се вижда, че резултатът е изключително негативен аз държавата. И то не става въпрос за моментно положение, а за това, което ще оставим на нашите деца. Ние сме длъжни към тях да върнем сигурността и стабилността в парламента и в политическия живот на България и да търсим разбирателство, консенсус. Това е нещото, което липсваше в 45-ото Народно събрание.
Включва ли това скорострелна промяна и в Изборния кодекс?
Изборният кодекс трябва незабавно да бъде променен конкретно по отношение на боря на секциите извън Европейския съюз. Сега с отмяната на ограничението за 35 секции, което лично ние го направихме с колегите от ВМРО в 43-ото Народно събрание, в момента върви мащабна кампания в Турция. Казвам го от първо лице, защото имам подробна информация от нашите представители в Турция и от МВнР, че се разгръща мащабна кампания за регистриране на секции във всички населени места, където има даже и по няколко души българи.
Тази дейност няма нищо общо с българщината, с българските изселници, голяма част от които вече не се чувстват и българи, не знаят и езика ни, а да не говоря за техните деца – едно поколение на около 20 години, което дори не знае къде са раждани техните родители.
Всички тези хора са една дисциплинирана армия на диктатора Ердоган, която той командва и управлява директно. Видяхме и безспорната отдаденост и подчиненост на лидерите на ДПС, които отидоха на колене пред Ердоган и ръководството на турската държава и демонстративно заявиха, че Турция била тяхната родина.
Впоследствие се оказа, че Мустафа Карадайъ не бил казал, че Турция е неговата родина, а прародина. Това ми звучи като някой, който да каже: „мен не ме е родила майка ми, а прабаба ми“, но така или иначе всичко това е шамар по достойнството и суверенитета на българската държава и трябва да се сложи край незабавно.
Този край ще бъде поставен, когато отново въведем още по-сериозни ограничения по отношение на секциите в Турция, защото Турция няма нищо общо с демократичната държава и демократичните принципи. Турция е държава, в която са арестувани хиляди журналисти и инакомислещи, хора, които не одобряват режима на Ердоган.
По никакъв начин не бива да се допуска Турция да влиза през България в ЕС – нещо, което в 45-ото Народно събрание се направи. Това трябва да се прекрати. Една от първите работи на българските патриоти ще бъде да искаме отново промяна на Изборния кодекс.
Казахте, че Ердоган е незаобиколим фактор, но сякаш и американското посолство е такъв. Разследванията сякаш изкараха на бял свят американците.
Първо – не става въпрос за никакви разследвания. Т. нар. закон „Магнитски“ не е юридическа материя. Той не е закон от правна гледна точка в духа на правото. Това е политически закон за политическо въздействие. Това е закон на американското правителство, с който то посочва виновни, невиновни и т. н.
Ние нямаме нищо против определенията за първите трима, които са обвинени в корупционни схеми и в олигархични структури. Позорен за България е обаче начинът, по който се извършва това – посочват се едва ли не избирателно някои, а други – не. Никой не е обяснил и не е длъжен. За съжаление американското правителство прави, каквото си пожелае и ние трябва да сме длъжни да козируваме и да изпълняваме.
С други думи – престъпниците трябва да бъдат разобличавани от българската правосъдна система и едно такова избирателно посочване – едни са посочени, а други – не като Прокопиев, защото са известни неговите топли връзки с посолството на САЩ и с посланик Херо Мустафа, говори само и единствено за намеса във вътрешните работи на държавата. И от гледна точка на реакциите и действията на американския посланик също има намеса във вътрешните работи на България. Но България е на възлово място в глобалната политика, на възлово място от гледна точка на географско положение и история.
За съжаление доста ускорено започва да се превръща в полесражение за геополитическия сблъсък между Русия и САЩ. Това повишава отговорността на хората, които ще бъдат в Народното събрание, както и отговорността на следващото правителство на България.
България трябва да води изключително внимателна и балансирана политика, за да не допусне брутална намеса както от САЩ, така и от Русия. Има една много брутална намеса от Русия, която беше доказана чрез разкритията на българската прокуратура и изгонването на вече десетина представители на руското разузнаване.
С други думи – България трябва да продължава да укрепва своите специални служби, защото чрез тях се гарантира независимостта на България и се защитават интересите на цялата държава. А не непохватни действия, на които сме свидетели при временното правителство – буквално парализиране на цели служби чрез премахване на ръководствата, поставяне на хора със съмнителни качества и биографии начело на специалните служби. Всичко това според мен е безотговорна вътрешна политика, която единствено руши сигурността на държавата.
Не трябва да се допуска намеса от никоя велика сила. Всичко това е въпрос на действия, на работа, а не на лично разчистване на сметките. Точно затова и ние влизаме заредени с енергия, с оптимизъм, но и с отговорност към българските национални интереси. Това е нещото, което ни прави по-различни от всички останали партии, така че на 11 юли очаквам да бъдем мащабно подкрепени от българския народ.
Борисов, Пеевски и Гешев да бъдат съдени за тероризъм и геноцид, ако станем правова държава
.
Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“. Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, чрез властта в тях, като за управлението това е вид диктатура. Терорът служи като средство за натиск, насаждайки несигурност и страх, като в същото време се опитва да предизвика симпатия или готовност за подкрепа.
В женевската декларация срещу тероризма от 1987 година съдържа следните определения за тероризъм:
Отмяна или нарушаване на гражданските права и свободи, записани в конституцията и законите под предлог, че се противодейства на тероризма.
Превръщането в полицейска държава се изразява в: наблюдение, подслушване и следене на неудобни граждани, манипулация на новините, необосновани арести, фалшиви обвинения и извънредни съдилища.
Кои от тези условия не са „изпълнени“ от модела „Борисов-Пеевски“? Нима този модел не гарантираше безгранична власт на управлението чрез подчинение на уж независимата прокуратура? Държавното обвинение се превърна в придатък на изпълнителната власт плюс задкулисната такава, а силовите и контролиращите структури като МВР, тайни служби, ДАНС, НАП, КПКОНПИ, КЗК, АДФИ и пр. са инструментите за натиск, преследване и „размазване“, както се изразява Борисов в някои изтекли към медиите негови разговори. Преследвани и репресирани са не само бизнесмени с цел да плащат такса „спокойствие“, но и политици, журналисти и граждански активисти, които са неудобни или считани за врагове на властта. Арести, повдигане на обвинения, ограничаване на възможностите за работа и бизнес, подслушване, следене, заплахи…
Всичко това характеризира модела „Борисов-Пеевски“, който е усъвършенстван вариант на Ахмед Доган, който проповядва разпределение на баницата, т.нар. “библиотекари“.
***
Геноцидът е организираното унищожаване на хората с основна цел да сложи край на тяхното колективно съществуване. Следователно за прилагането на геноцида са необходими централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговото прилагане, който превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата е снабдена с всички ресурси, които могат да бъдат използвани за изпълнение на подобна политика. Обикновено геноцид се извършва под лозунги за патриотизъм и бъдещо благоденствие и стабилност.
Една от проявите на геноцид е влошаването на условията за живот на части от населението или на повече групи. Това от своя страна ограничава и възпрепятства възпроизвеждането и води до демографска криза.
През последните 10 години България е рекордьор по намаляване на населението и брой емигранти на глава от населението. Според британското издание „Икономист“, „Балкан Инсайт“ и ООН, страната ни е задминала по тези тъжни показатели дори Босна и Херцеговина, която е била няколко години във война. По броя напуснали страната водим дори на Сирия, където се водят бойни действия от над десет години.
Над 2,5 млн българи живеят в чужбина, като 49 на сто от тях заявяват, че са напуснали родината заради лошото управление, невъзможност за кариерно развитие и неудовлетвореност от условията за труд и ниско заплащане. Всички тези спънки са плод на некачествено управление. Една от основните причини за търсене на по-добри условия за живот, образование и работа навън е огромната корупция в България. Заслугата, без съмнение, е на модела „Борисов-Пеевски“, довел до безконтролност на управлението и прокуртурата и разпад на ценностната система.
У нас няма бомбени атентати, нито от възродителния процес насам някой е сменял имена и прогонвал по етнически признак. Но бяхме подложени на управление, което използваше методи на геноцида и тероризма, за да държи в подчинение и страх големи групи от населението с цел облагодетелстване на малки кръгове. В интерес на тези „избрани“ кръгове е и обезлюдяването на цели области, довеждането на чести от населението под чертата на бедност и превръщането на България в територия. Прибавете към това предателската политика в услуга на интересите на други държави.
Обществото трябва да е наясно, че давност и прошка за подобно управление не може да има, защото рискуваме да се повтори. Вече допуснахме такава грешка.
