При подготовката на Априлското въстание през 1876 г. той е председател на Севлиевския революционен комитет
Автор: Атанас Коев
На 25 юни се навършват 145 години от обесването на Стефан Пешев – виден български революционен деец и изявен участник в национално-освободителното ни движение. При подготовката на Априлското въстание през 1876 г. той е председател на Севлиевския революционен комитет.
Бъдещият бунтар е роден в Севлиево на 2 ноември 1854 г. в будно и патриотично българско семейство. Негов брат е просветният и политически деец Петър Пешев.
Стефан завършва местното класно училище, при известния от този период даскал Марин Калугеров, а след това постепенно започва да се занимава с търговска дейност, като натрупва прилично за времето си състояние.
От 1873 г. навлиза активно в обществения живот на родния си град. По това време е привлечен и в редовете на революционното движение. Той е сред основателите на севлиевското читалище „Росица“ и един от дейните негови членове. За големите му заслуги към културната институция на града е избран за неин председател, като на този пост е в периода 1875-1876 г.
Видният севлиевец постепенно се превръща в главен организатор на революционното движение в родния си край, като през 1876 г. е избран едновременно за председател и касиер на Севлиевския частен революционен комитет. Като такъв Пешев развива огромна дейност, свързана с предстоящия в България бунт.
Под неговото ръководство през пролетта на 1876 г. с всички сили и средства се организира Априлското въстание в Севлиево и в околните му села – Батошево, Кръвеник, Ново село, Гъбене и др. Усилено се набавят оръжие и боеприпаси, складират се храни и се шият въстанически униформи. Тази подоготовка скоро дава своите резултати, като след началото на въстанието тези села се вдигат на оръжие и оказват сериозна съпротива на османския поробител.
На 29 април 1876 г., в навечерието на избухването на бунта в Севлиевския район османските власти влизат в дирите на Стефан Пешев и успяват да го заловят. Веднага, под усилен конвой той е откаран в Търново, където е съден от Извънреден турски съд, заедно с други участници в избухналото и набързо потушено въстание.
Съдът го осъжда на смърт чрез обесване, след което отново е върнат в родния си град Севлиево, където е обесен на площада, заедно с друг голям наш революционен деец – Йонко Карагоьозов. Така геройски загива един от изявените ни бунтари, отдал младостта, богатството и живота си за свободата на България, а датата е 25 юни 1876 г.
Преживе видният севлиевски революционер се занимава и с публицистична дейност. През 1875 г. той е редактор на хумористичния лист „Гайда“, а също и на вестник „Тъпан“. В периода 1875-1876 г. е постоянен дописник на авторитетното издание „Напредък“.
