На 23 декември се навършват 85 години от смъртта на изявения наш военен деец
Автор: Атанас Коев
На 23 декември се навършват 85 години от смъртта на генерал-лейтенант Христо Бурмов.
Бъдещият изявен наш военен деец започва земния си път в Габрово на 23 септември 1869 г. Първоначално той учи в родниея с град, след което постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1889 г. Впоследствие следва в генералщабната академия в италианския град Торино.
От 1892 г. Христо Бурмов е поручик, а през 1899 г. е произведен в капитански чин, като е включен в Оперативното отделение към щаба на армията като офицер за особени поръчки.
През 1900 г. той започва да редактира списание „Военен журнал“, след което преминава през някои строеви длъжности. В 1903 г. е назначен за старши адютант при Щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На следващата година е повишен в чин майор и е изпратен за военно аташе на България във Виена.
След като се завръща в родината става командир на дружина в 6-ти пехотен полк, а впоследствие е началник-щаб на 3-та Балканска дивизия. От 1911 г. командва 11-ти Сливенски пехотен полк.
Когато през есента на 1912 г. избухва Балканската война полковник Бурмов е началник на 3-та Балканска дивизия, отличила се особенно много при обсадата на Одрин.
Видният габровски военен деец тежко преживява първата национална катастрофа, сполетяла страната ни след Междусъюзническата война през 1913 г. След като България влиза в Първата световна война през 1915 г. той последователно е началник на Школата за запасни подпоручици и началник-щаб на Първа инспекционна област.
Въпреки несъгласието си с влизането на България във войната на страната на Централните сили полк. Бурмов отново заема редица строеви длъжности и дава своя принос във военните действия.
Първоначално командва 3-та бригада на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Именно под негово ръководство бригадата разбива сръбските военни части при Голак планина, Виница и връх Караташ и превзема Велес – 15-17 октомври 1915 г.
След това отрядът на полковник Бурмов участва в боевете с френските войски при Криволак. В тези тежки сражения той поддържа духа на своите подчинени с изключителна лична самопожертвователност и смелост.
От април 1916 г. видният габровски военен е командир на 10-та пехотна Беломорска дивизия, охраняваща егейското ни крайбрежие. На 20 май 1917 г. той е произведен в чин генерал-майор и е назначен за командващ на 2-ра пехотна Тракийска дивизия на Македонския фронт, пост който заема до 15 юни 1918 г., когато става началник-щаб на Действащата армия.
Като такъв той носи своята отговорност за закъснялата реакция при съглашенския пробив на Добро поле през септември 1918 г. Във връзка с това неговият съвременник Димитър Азманов споделя следното: „По време на тези събития генерал Бурмов остана непоправим оптимист, тъй като вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това беше една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение. Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха на толкова много силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите...“
След края на войната Христо Бурмов за около година е началник на 2-ра военна инспекцзия, след което през лятото на 1919 г. се уволнява от армията и се отдава на научна дейност. През 1932 г. е избран за пръв председател на Военно-научния институт при Министерството на войната, а на 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
Окичва гърдите си с редица ордени и медали, сред които Орден „За храброст“-3 и 4 степен, Орден „Свети Александър“-3 и 4 степен с мечове, Орден „За военна заслуга“ и др.
Изявеният наш военен деец умира на 23 декември 1936 г. в София, като е погребан по подобаващ начин заради големите му заслги за изграждането на българската армия.
Бивш посланик на Молдова в Румъния, Михай Грибинча: "Най-доброто решение би било за Румъния да мобилизира армията си и да 'вземе под защита' територията на бивша Бесарабия", когато Русия ще нападне Украйна
Mihai Gribincea, fost ambasador al Rep. Moldova la Bucuresti: „Solutia cea mai buna ar fi ca atunci cand Rusia va incepe atacul asupra Ucrainei, trupele romane sa se puna in miscare si sa ia sub aparare teritoriul fostei Basarabii”
Това е румънизиран молдовец, етнически молдовец който е с румънско национално самоопределение.
Статията не ясна: коя "бивша Бесарабия" има предвид Грибинча?
Под "Бесарабия" (историческа област) се разбира цялата територия между р. Прут и р. Днестър, тоест тя включва и днешни украински земи: западната част на украинската административна област Одеса (където живеят твърде много българи + гагаузи, украинци и руснаци, като молдовците/румънците са нищожно малцинство) + районът на гр. Хотин (включен в укр. административна област Чернивци/Черновци)
[Укр. област Черновци е съставена от Северна Бесарабия (районът на гр. Хотин), Северна Буковина (районът на гр. Черновци) + района на гр. Херца (който е нито бесарабски, нито буковински)]
Това може да се каже че е "бивша Бесарабия" понеже от 1940 г. тя е разделена помежду съветската република Молдова и съветската република Украйна (от 1991 г. независимата държава Молдова и независимата държава Украйна), тоест тя не съществува повече като единно нещо.
Тоест този бивш посланик на Молдова в Румъния призовава Румъния и Молдова да нападнат Украйна и да откраднат земи от нея, възползвайки се от руското нападение над Украйна!!! Под повод че Русия, може би, няма да се спира на р. Прут (днешна граница между Румъния и Молдова/Украйна) а ще атакува и Румъния!!!
Разбира се, че САЩ и другите големи държави-членки на НАТО няма да позволят това (особено че НАТО е отбранителна организация, а не нападателна).
Има и възможността че под "бивша Бесарабия" Грибинча разбира "само" днешна Молдова БЕЗ Приднестровието, като Приднестровието е разположено на изток от р. Днестър, тоест географски не е бесарабска територия (с изключение на гр. Бендер/Тигина който е разположен на запад от р. Днестър и същевременно е и част от Приднестровието; може би и малко брой села близо до гр. Бендер)
Това е малко вероятно понеже Приднестровието там живеят доста молдовци + Приднестровието е смятано от 99% от молдовските "историци" (независимо дали с молдовско или румънско национално самоопределение) за изконна молдовска територия, въпреки че е разположено на изток от р. Днестър е това е мнението и на много от румънските "историци" (те са "по-умерени" понеже знаят че Велика Румъния не включваше Приднестровието, а само гр. Бендер който представлява малка част от днешното Приднестровие а те милеят за Велика Румъния, така както тя беше в реалността, тоест без Приднестровие).
Плюс това би означавало че Грибинча признава че Приднестровие не е част от "бивша Бесарабия", тоест истинската/географска Бесарабия и че държава Молдова на сила държи болшинството от жителите на Приднестровие пленници на молдовската държавност, без да имат исторически (или които да било други) права. Понеже болшинството на жителите на Приднестровие е съставено от руснаци, украинци които не искат да са жители на Молдова (или за Румъния).
Така че той призовава Румъния (членка на НАТО) да нападне Украйна, по пример на врага на НАТО, Русия!!!
Разбира се че има предвид и Северна/Украинска Буковина и Южна Добруджа като части на Велика Румъния, така че бъдете внимателни!
Вие като про-руски настроен народ не се знае дали САЩ (които на практика ръководи НАТО) няма да позволи на Румъния да ви нападне и да открадне Южна Добруджа (за разлика от вас, украинските мразят руснаците) с повод че про-руската България иска да помогне на Русия като тя прави всичко възможно да саботира НАТО (това може и да се окаже чиста лъжа, България може и да има про-Западно правителство, няма значение, западняците знаят че вие обичате Русия)
