На 28 януари ще се навършат 170 години от рождението му
Автор: Атанас Коев
На 28 януари ще се навършат 170 години от рождението на видния български историк, етнограф, фолклорист и преводач Ефрем Каранов, останал в историята и като активен революционен деец.
Бъдещият учен и бунтар започва земния си път в македонския град Кратово на 28 януари 1852 г., в семейството на местния чорбаджия – родолюбеца Цвятко Стоянов, родом от близкото село Гайранци.
Родителите на Каранов – баща му Цвятко Стоянов и майка му Елена
От 1864 до 1866 г. учи в българското училище в турската столица Цариград. След това заминава за Русия, където завършва гимназия в Одеса и следва славянска филология в Новорусийския университет.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век в руския черноморски град Ефрем Каранов започва да се занимава с книжовна дейност и със събиране на фолклорни материали, свързани с различни краища на България. В Одеса той се запознава с бъдещия революционер, политик и държавник Стефан Стамболов, с когото установява дружески отношения.
В резултат на няколкогодишната събирателска дейност Каранов подготвя сборник с народни песни, част от който първоначално е публикувана в изданието на Българското книжовно дружество (дн. БАН) „Переодическо списание“.
През 1875 г. македонският фолклорист е избран за дописен член на дружеството, а в 1884 г. става негов действителен член.
Пак през 1875 г. се завръща в родния си край, след което става учител в Щип.
Когато завършва Руско-турската война, Ефрем Каранов се прехвърля в освободеното от турска власт Княжество България, като последователно даскалува в Кюстендил, Самоков и София.
Накрая се установява да живее за постоянно в Кюстенил, където развива активна обществена и научна дейност и основава местното читалище с музей към него.
Каранов със съпругата си Ана в Кюстендил през 1880 г.
В средата на 90-те години на XIX век видният се включва в македоно-одринското революционно движение. Той става основател и пръв председател на кюстендилското благотворително дружество „Македония“, което наскоро след създаването си влиза във връзка с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), начело с Трайко Китанчев.
След четническата акция и настъпилото разцепление в редовете на върховистите Каранов се ориентира към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като установява тесни контакти с видните революционери Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов.
Видният македонски учен и революционер умира на 6 декември 1927 г. в Кюстендил, оставяйки ни богато научно наследство. Той е автор на редица изследвания с фолклорна и етнографска тематика. Неговите „Спомени“ са публикувани през 1979 г. Занимава се и с преводи, като от тях най-значим е „Пан Тадеуш“ на видния полски писател Адам Мицкевич, излязъл от печат през 1901 г.
Много популярен е сборникът с неговите избрани съчинения и документи „Роден съм българин".
