Сборник представя документи от различните краища на българската земя на хора жертвоготовни в името на свободата на братята си от Тракия и Македония
Автор: Цочо В. Билярски
В дните на юбилейната 100-годишнина от Илинденско–Преображенското въстание (2003 г.) бе подготвен и отпечатан документалният сборник „Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г.”.
В изданието са включени 620 писма, телеграми и пощенски картички, съхранявани в личния фонд на Гоце Делчев в Централния държавен архив – София (ЦДА). От документалния сборник всеки читател може сам да се убеди, че македоно-одринското революционно движение, един от ръководителите на което е апостолът от Кукуш Гоце Делчев, не е ограничено само в рамките на Македония и Тракия движение, а всенародно българско движение, дело на цялата българска общност.
В сборника са включени документи от различните краища на българската земя на хора жертвоготовни в името на свободата на братята си от Тракия и Македония.
Значителен дял от тази документация е свързана и с Одринския революционен окръг и пунктовете по границата между Българското княжество и Одринска Тракия, както и с борбата на тракийските българи за свобода.
Тук са намерили място документите на двата важни за Одринско погранични пунктове Чепеларския и Хебибчевския. Сред съратниците на Гоце Делчев, които са и негови кореспонденти, са толкова скъпите за всеки тракиец имена на Михаил Герджиков, Георги Минков, Лазар Маджаров, Петко Напетов, Янаки Гочев, Александър Кипров, Георги Кондолов, Спас Мартинов, Георги Василев, Димитър Общински, Димитър Катерински, Владимир Бочуков, Константин Антонов, Кръстьо Петков и редица други.
Тук е подбрана само малка част от документи, свързани с дейността на Гоце Делчев с Одрински революционен окръг. Всеки любознателен тракиец може да намери много повече за славните си деди, ако разгърне страниците на сборника „Из архива на Гоце Делчев”.
Известен е патриотизъмът на нашите революционери, за които са еднакво скъпи както Тракия и Македония, така и Добруджа, Западните покрайнини и Княжеството.
В пантеона на безсмъртните знайни и незнайни участници в революционните борби може да открием имената на загиналите тракийци в Македония, както и загиналите македонци в Одринско, а всички те заедно участват в борбите за освобождението и на останалите извън България Добруджа и Западни покрайнини.
Българският патриотизъм никога не е бил регионален, а винаги национален – в името на общото Отечество – майка България. Стремежите на нашите революционери от самото създаване на революционните организации (македоно–одринска, добруджанска и западнопокрайнска) са били, минавайки през етапа на автономията, да постигнат обединението на целия български народ и земя в едни граници.
Рамо до рамо в освободителната Балканска война бяха отново тракийци и македонци в славното Македоно–одринско опълчение, начело на което стоеше севлиевеца генерал Никола Генев, а дружините му носеха имената на родните места в Тракия и Македония.
Макар че са известни връзките и дейността на Гоце Делчев в Тракия, тук само ще припомним някои факти. Издирването на данните за тази дейност дължим преди всичко на неуморимия изследовател тракиеца Иван Орманджиев, делото на когото и до днес стои недовършено.
За Гоце Делчев и Одринско пишат още Ламби Данаилов, Стилиян Нойков, Никола Спиров, Христо Караманджуков. По сведения на свещеник Петър Киприлов от с. Пирок през 1898 г. Гоце Делчев прави две обиколки в Одринския революционен окръг, като обикаля Източна Тракия.
В началото на 1900 г. той се среща в Бургас с одринския задграничен представител Георги Минков. От тук, предвождан от куриера Никола Сербеза, през с. Пирок и Койово заминава за Лозенград, където се среща с лозенградските ръководители Лазар Маджаров и Димитър Груев.
Гоцевите разяснения за стратегията и тактиката на Вътрешната организация много допринасят за
укрепването на революционното движение в района.
От Лозенград през с. Дерекьово Делчев заминава за Малко Търново, където отново има срещи с
ръководителите на революционния комитет Лефтер Мечев и Стефан Добрев. Следва бърз преход и
на Великден Г. Делчев е в Бунархисар, където се среща с ръководителя на Бунархисарския
революционен комитет Христо Настев и инспектира дейността на организацията в района.
По време на тази си обиколка през март и април 1900 г. в Лозенградския район Гоце Делчев посещава
с. Пирок, Лозенград, с. Дерекьово, Малко Търново, с. Каракоч, с. Раклица, с. Докузюк, Бунархисар,
с. Курудере, с. Велика и с. Маглаик. Постоянен негов куриер е лозенградския революционен деец
Стоян Лазов.
Тази обиколка на Гоце Делчев в Одринско значително повдига революционния дух на населението, революционната организация става още по-масова, като в нея навлизат значителен брой нови революционери.
По думите на Димитър Груев „посещението на Гоце и другарите му беше за нас младите, ентусиазирани дейци събитие от особена важност и полза. Заработихме още по-усилено.”
Друг важен момент, който свързва Гоце Делчев с Одринско е Пловдивският конгрес на Одринския
революционен окръг, който се състоял от 13 до 15 април 1902 г. в бащината къща на Михаил
Герджиков в Пловдив. На този важен за Одринско конгрес присъствували: Гоце Делчев и Михаил
Герджиков, като представители на ЦК на ВМОРО, Димитър Стефанов и Туше Делииванов, като
задгранични представители, Спас Мартинов и Георги Василев, като членове на Одринския окръжен
революционен комитет и делегатите Лазар Маджаров, Петко Напетов, Гоерги Кондолов, Тодор
Шишманов, Коста Нунков, Христо Караманджуков, Александър Кипров, Иван Тодоров, Тодор
Петков и Георги Калоянов.
На конгреса Гоце Делчев изнася доклад „За начина на организиране на Одринско”, а Михаил Герджиков „Как да се агитира между населението”.
Гоце Делчев обръща специално внимание на новото райониране на Одринския окръг на две инспекционни области – Западна и Източна, което да благоприятства подготовката на населението за бъдещото въстание и за пропагандирането на революционната идея. По негова препоръка за ревизор-инспектор на Източната инспекционна област единодушно бива избран Михаил Герджиков, а по-късно за ревизор-инспектор на Западната инспекционна област е назначен Константин (Вълчо) Антонов.
Бива определено Димитър Стефанов да представлява Одринско в Задграничното представителство на организацията.
Пловдивският конгрес се оказва от изключително значение за укрепването на ВМОРО в Одринско и дал тласък за понататъшното революционно движение по посока на въоръженото въстание.
Борбата на тракийските и македонските българи продължава и след обиколките на Гоце Делчев в Одринско и Пловдивския конгрес по предначертания от програмите на ВМОРО път в последвалото Илинденско–Преображенско въстание.
Като български революционер Гоце Делчев еднакво принадлежи, както на революционна Македония, така и на революционна Тракия.
Обнародваните документи в изданието от поредицата „Архивите говорят“ са подредени по хронология, като се публикуват цялостно без каквато и да било намеса на съставителите. За удобство са добавени кратки бележки за имената на срещащите се дейци и за някои събития.
