На 9 март се навършват 140 години от рождението на бележития политик и социалдемократ
Автор: Борис Цветанов
Вече малко се знае за Коста Лулчев. А почти половин век той е един от най-дейните борци за един по-справедлив свят.
Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Фамилията е от Каблешковия род в Копривщица.
Най-отдалечен във времето е чорбаджи Лулчо – тежък търговец, пътувал с кервани до Египет, търгувал в много страни. Синовете му стават монаси в Света гора. Един от неговите внуци е известният маг Любомир Лулчев.
Бащата на Коста Андрей след напускането на манастира живее известно време в Цариград, където другарува с Петко Славейков. По-късно се установява в Оряхово. Има четири деца – две момичета и две момчета.
Той подпомага изграждането на комитети на Левски и дава всичките си пари за революционното движение.
След Освобождението семейството минава за буржоазно, според критериите на церберите от ДС, които след Девети септември ще следят дори сянката на Коста Лулчев.
Изпреварихме събитията, само за да внесем яснота с какво според тях е бил опасен дългогодишният деец на работническото движение. В строго секретна справка, писана през 1946 г., някой си оперативен работник Л. Сотиров е отбелязал важен грях на Коста Лулчев: „Преди Девети септември е бил книжар. Имал е собствена книжарница“!
Семейството се премества в София през 1920 г.
Коста Лулчев вече има актив – той е сред учредителите на работническото дружество „Борец“. От 1913 до 1931 г. е депутат в седем обикновени народни събрания. След Девети септември – във ВНС.
От 1924 до 1933 г. е секретар на БРСДП. В периода 1944-1945 г. е главен секретар.
През 1946 г., въпреки неистовия натиск лично на пристигналия от Москва Вишински, отказва да влезе в прокомунистическото правителство и заедно с Никола Петков оглавява опозицията. Историкът Петър Кузманов го определя дори като „централна фигура“.
Легендарни са изказванията му по митинги, както и в статии, в които четем:
„Какво правят нашите управляващи – само крадат!“.
„80 процента от населението ни е опозиционно настроено“.
„Ако във вестник „Свободен народ“ поместим имената на убитите без съд и присъда, няма да остане място за една друга дума“.
„В страната ни цари терор“.
Лулчев ще бъде изправен в съда с нелепи обвинения като „създаване нелегални групи“, „опит за държавен преврат", дори смехотворното „отвличане на самолет“.
Освободен през 1959 г., почива шест години по-късно. Ще бъде реабилитиран едва през 1990 г.
През това време дъщеря му Виолина продължава делото му. Тя пък е съдебна за участие в опит за държавен преврат. Семейството е изселено.
Виолина е сред седемте възстановители на БРСДП още на 26 ноември 1989 г. Нейният подпис е до този на легендите на партията д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев.
