Навършват се 130 години от смъртта на смелия опълченец, сражавал се в боевете при Стара Загора и Шипка
Автор: Атанас Коев
На 15 март се навършват 130 години от смъртта на опълченеца Петър Берковски – един от изявените дейци на българското национално-освободително движение през 70-те години на XIX век.
Бъдещият бунтар започва земния си път през 1852 г. в Лом в родолюбивото и патриотично семейство на Иван Берковски. Първоначално учи в родния си град при видните възрожденски просветители Кръстю Пишурка и Никола Първанов.
През 1865 г., едва 13-годишен заминава да следва в Белградската духовна семинария. В сръбската столица той се запознава и сближава с Васил Левски, Панайот Хитов, Георги Сава Раковски, Ангел Кънчев и др., и постепенно се увлича от идеите на българската революционна емиграция.
Петър Берковски участва активно във Втората българска легия, а след разтурянето и със стипендия, осигурена му от видния български духовник Антим I, учи две години в чешкия град Табор. Поради липса на средства обаче е принуден да прекъсне обучението си и да се завърне в родния си Лом.
През учебната 1872-1873 г. със съдействието на първенците на Хасково е назначен за главен учител в местното училище. Той бързо става любимец на хората от града, където основава читалище и започва да изнася интересни сказки.
През есента на 1872 г. в Хасково пристига Апостолът на свободата Васил Левски и основава революционен комитет, като за негов председател е избран ломският бунтар. През следващата година става провал, при който е разкрито т.нар. Хасковско съзаклятие. Арестувани са редица революционни дейци, сред които е и Петър Берковски.
Той е осъден на заточение в Диарбекир. През лятото на 1876 г. обаче успява да избяга и се отправя за Русия, където първоначално се установява в Одеса. Участва като доброволец в избухналата през лятото на 1876 г. Сръбско-турска война, а след края й учителства за кратко в румънския град Браила.
Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) ломският революционер се записва в редовете на Българското опълчение. Зачислен в състава на 6-та опълченска дружина, той участва в редица важни сражения с турския аскер, сред които боевете при Стара Загора и Шипка.
След освобождението на България от османско владичество Берковски се установява да живее в източнорумелийския град Хасково, като през 1881 г. е избран за кмет на населеното място. На следващата година заминава за Пловдив, където започва да издава вестник „Съединение“. Но заради възникнали противоречия с някои от сътрудниците, след издаването на първите няколко броя се оттегля.
Някогашният опълченец продължава активно да работи за обединението на Княжество България с Източна Румелия. След Съединението през 1885 г. последователно е окръжен управител на Оряхово, Ловеч и Лом.
Видният български революционер умира на 15 март 1892 г. в Лом. В предсмъртния си час той успява да напише: „Жал ми е само, че не дочаках решението за съдбата на милата България“. Така завършва живота си един достоен българин, обичащ до сетния си дъх своята Родина, на която отдава целия си съзнателен живот.
Петър Берковски приживе описва революционната си дейност в спомени, които са озаглавени „Из възпоминанията ми“. Те са издадени от втората му съпруга Еленка Берковска в Лом две години след смъртта му през 1894 г.
