На 17 март се навършват 75 години от смъртта на славния войвода
Автор: Атанас Коев
На 17 март се навършват 75 години от смъртта на Михаил Герджиков, застанал в първите редици на бунтовниците, сражаващи се с турския аскер по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Земният път на видния българин започва в Пловдив на 26 януари 1877 г., няколко месеца преди началото на Руско-турската война. Високите длъжности, които заема бащата Иван Герджиков в младото Княжество дават възможност на момчето да има хубаво детство и да получи солидно за времето си образование.
Първоначално малкият Михаил завършва френския пансион в града на тепетата, след което постъпва в местната гимназия. Тук той скоро проявява свободолюбивия си дух и през 1896 г., заедно с Петър Манджуков организира тайна група за освобождение на Македония от османска власт.
Една година по-късно младежът заминава за Женева, за да изучава правни науки. В Швейцария младият революционер заедно с Павел Шатев и Павел Делирадев създава политическия кръжок „Женевска група“, проповядваща архистичната идеология и издаваща вестник „Отмъщение“. Кръжокът си поставя за цел да работи за освобождението на Македония от турска власт.
През 1898 г. групата изпраща Герджиков като свой представител в България, за да установи връзка с ВМОРО. Срещата между Гоце Делчев и пловдивския бунтар променя коренно живота на женевския студент. Запленен от пламенните слова на Гоце, младежът напълно му се доверява и прегръща безрезервно идеите на организацията.
Наскоро след тази среща Герджиков напуска Швейцария и се завръща в родината си, за да се отдаде изцяло на делото за освобождение на Македония и Одринско от османско владичество.
През есента на 1899 г. Българската екзархия го назначава за учител по литература и френски език в Битолската българска гимназия. Само няколко месеца след назначението му за даскал обаче, бунтарят призовава рожденния ден на султана да не се празнува в училището. С това свое деяние той влиза в полезрението на турската власт и Екзархията е принудена да го уволни, заедно с Даме Груев, за да не се конфронтира с турците.
Напускайки града, младият учител е изпратен тържествено от целия клас, тъй като за краткия си престой в гимназията е станал техен любимец.
Следва неуспешен опит на Герджиков да бъде назначен за учител в Струмица. Разбрал, че се е компрометирал като даскал, и че легалният му живот в Македония е приключил, той се озовава в Солун, където временно замества един от секретарите на ЦК на ВМОРО. Завърнал се в България, младежът продължава дейноста си по набавяне оръжие за организацията.
На 13 април 1902 г. в Пловдив, в бащината къща на Герджиков се провежда поредния конгрес на ВМОРО, където по препоръка на Гоце Делчев пловдивският революционер е назначен за инспектор-ревизор на Източна Тракия. В края на октомври същата година той навлиза в Одринско със своя чета и започва бурна агитационна дейност сред населението във връзка с предстоящото въстание.
Четата на Михаил Герджиков в Одринско
Под негово ръководство се създават редица нови революционни комитети и се укрепват старите. Така в Одринския край закипява усилена подготовка на бунта, а душата на всичко това е Михаил Герджиков.
През януари 1903 г. на Солунския конгрес на ВМОРО се взема решение да се вдигне въстание в Македония и Одринско. Опитите на Гоце Делчев и на Герджиков да анулират решенията на конгреса се оказват безрезултатни. Въпреки че смята това решение за погрешно и прибързано, войводата се съобразява с него и започва да работи по подготовката на въстание в Одринско.
На 28 юни 1903 г. той свиква конгрес на одринските революционни дейци в местността Петрова нива. На форума се избира Главно революционно боево тяло в следния състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.
Две седмици след началото на бунта в Македония, Странджанско също се вдига на борба за освобождение от турския гнет. Михаил Герджиков отново е в първите редици на въстанниците, изявявайки се като смел и находчив ръководител.
След първоначалните успехи обаче към бунтовниците настъпват редовни турски войски и видният революционер разбира, че силите са неравни. По тази причина, за да запази хората си, той нарежда въоръжените отряди да се разпуснат, а населението да се прехвърли в свободна България, за да избегне турските зверства.
След поражението на Преображенското въстание Герджиков неуморно работи за подобряване нерадостната участ на тракийските бежанци, грижейки се за тяхното настаняване, оземляване и прехрана. Заедно с Борис Сарафов той обикаля западноевропейските страни, за да търси помощи за пострадалото българско население от бунтовните райони.
През 1908 г., след Младотурската революция пловдивският революционер става инициатор за свикване конгрес на революционните дейци от Одринския край. По време на Балканската война Герджиков сформира доброволчески отряд, главно от бивши участници във въстанието. Това формирование, под прякото ръководство на видния войвода, действа в тила на турците и оказва неоценима помощ на настъпващата Трета българса армия.
След края на Първата световна война Михаил Герджиков развива голяма обществена и публицистична дейност. Той издига лозунга за автономия на Македония. След подписването на Ньойския мирен договор обаче това представителство се саморазпуска.
По време на септемврийските събития от 1923 г. видният революционер е арестуван, но наскоро след това е освободен и емигрира в Цариград.
През 1929 г. става разцепление в македонското движение, като в Цариград се създава втори център, начело с пловдивския бунтар. Наскоро след това, разочарован от ставащото, той се завръща в България и се оттегля от активна политическа дейност, като основно негово препитание става журналистиката.
Михаил Герджиков умира на 17 март 1947 г. в столицата, на 70-годишна възраст, оставяйки трайна диря в борбите за освобождение на Македония и Одринско от османско владичество и особено като водач на Преображенското въстание.
