Той предоставя на руската армия плановете на крепостите на Русе и Видин
Автор: Атанас Коев
На 14 април се навършват 130 години от смъртта на видния деец на българското националноосвободително движение Христо Караминков – Бунито.
Бъдещият бунтар е роден в старопрестолно Търново в патриотично и родолюбиво българско семейство през 1847 г. Неговата майка – баба Мота Караминкова, е укривателка на редица революционни дейци по време на турското робство.
Още като юноша Христо Караминков се включва в революционните борби на народа ни. В началото на 70-те години на XIX век той става член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО), създадена от Апостола на свободата Васил Левски.
Той взима дейно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. След неуспеха на бунта бяга във Влашко, за да не бъде заловен от османските власти, които издават заповед за неговото арестуване.
В края на 1875 г. Бунито участва в учредяването на Гюргевския централен революционен комитет, като е определен за помощник-апостол на Първи Търновски революционен окръг. В началото на 1876 г. преминава замръзналия Дунав и разгръща широка агитационна и организационна дейност във връзка с предстоящото въстание. Като пръв помощник на главния апостол на окръга Стефан Стамболов той участва във всички важни съвещания на революционните дейци в Търновско.
След избухването на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. Христо Караминков се включва в четата на поп Харитон и Бачо Киро. Избран е за помощник-войвода и член на Военния съвет на въстаническия отряд.
Бунито участва във всички сражения с турския аскер в Дряновския манастир. При разгрома на четата успява да се измъкне от обкръжението и да оцелее, като се спасява отново в съседна Румъния.
Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), търновският революционер се включва като доброволец в руската армия. Той оказва активно съдействие на руското командване чрез събиране на важни разузнавателни сведения за разположението и дислокацията на турския аскер. Предоставя и плановете на крепостите на Русе и Видин чрез организирана от него група от българи разузнавачи.
Караминков прави неуспешен опит да взриви с ръчно приготвени мини турски военен кораб, плаващ по река Дунав.
След освобождението на България от турско робство се завръща в родния си град Търново и се отдава на търговска дейност. Включва се активно в обществено-политическия живот на младото Княжество, като е избиран за окръжен съветник и депутат.
Христо Караминков – Бунито умира на 14 април 1892 г. в старопрестолния град на 45-годишна възраст, в разцвета на силите си. Погребан е по подобавщ начин за големите му заслуги за освобождението на България от османско владичество, както и за полагане основите на държавността в новоосвободеното Княжество.
