На същата дата през 1953 г. Българската православна църква е официално провъзгласена за Патриаршия
Автор: Десант
Загубената българска църковна независимост в края на XV в. е възстановена със създаването на Българската екзархия според ферман, издаден на 27 февруари 1870 г. Обявяването на нашата църква за „схизманична“ от Цариградската патриаршия през 1872 г. създава редица проблеми за църковния живот през следващите години както в българските земи, така и в тези, останали извън пределите на държавата.
Липсата на църковен предстоятел, след смъртта на екзарх Йосиф през 1915 г., допълнително усложнява положението на Българската православна църква (БПЦ).
Едва през в началото на 1945 г. Софийският митрополит Стефан е избран за трети български екзарх.
Създава се обстановка за преодоляване на различията с Вселенската цариградска патриаршия, като първата стъпка в това отношение е признаването на Българската православна църква за автокефална през февруари 1945 г.
Тези процеси протичат успоредно с терора над българското духовенство, упражняван от комунистическата власт, логичен израз на което е отстраняването на екзарх Стефан през 1948 г. от заеманата длъжност. По насилствен начин е наложен и нов Устав на Българската православна църква.
Въпреки това международната обстановка благоприятства окончателното уреждане на въпроса с Българската църква.
На 8 май 1953 г. в София е открит в тържествена обстановка Третият църковно-народен събор, който трябва да избере църковен глава. От присъствалите 107 избиратели 104 дават своя глас на 10 май за Пловдивския митрополит Кирил, заемал поста наместник-председател на Светия синод след принудителното изгнание на екзарх Стефан. Той става и първият български патриарх след патриарх Евтимий и оглавява църквата до смъртта си през 1971 г.
Също на 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за Патриаршия, призната веднага от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, чиито представители участват на тържествената интронизация на патриарха. По-късно това правят Александрийската патриаршия и Сръбската православна църква, а на 27 юли 1961 г. и Вселенската цариградска патриаршия установява канонично общение с БПЦ, заемаща своето достойно място сред православните църкви и до днес.
