Една снимка с черепи и кости на сърби, жертви на Австро-Унгарската окупация, се представя в Сърбия като дело на българи
Автор: Инж. Ангел Пелтеков
На 28 и 29 май т.г. в Сурдулица, Р. Сърбия, за пореден път беше отбелязан т.нар. Ден на Сурдулишките мъченици. Това стана в присъствието на представители на сръбското правителство, общинската власт в Сурдулица, областната управа във Враня, 17 сдружения на организации, тачещи традициите на войните от 1912-1918 г., армията, художествени състави и потомци на загиналите.
С мощите на Сурдулишките мъченици беше организирано шествие до местността Дубока долина, където архиереи на Сръбската православна църква са осветили новопоставен паметен белег – животворен кръст.
По този повод владиката Врански Пахомий коментирал: „Най-добре е тука да не говорим нищо, защото това място е мълчало над 100 години и тука са страдали ония, които само са се стараели да живеят справедливо и да отстояват истината, която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия. Те бяха запоставени и забравени от мнозина, дори и от своите родственици, а много от тях и не са оставили родственици, но Господ не ги е забравил.
През цялата история на Божията църква, християните са страдали, но те се радват, че днес сме се събрали тук да си ги припомним и никога повече да не ги забравим, да ги върнем в паметта, за да не може никой да каже, че те не са страдали, защото Божията църква ги е записала сред светиите.
Светият синод прие предложението да се въведе Орден на Сурдулишките мъченици, така че догодина ще можем да присъждаме и този орден. Надяваме се, че с усилията на местната власт, ще успеем да направим промяна на предназначението на мястото и догодина да направим първа копка за изграждане на църква“.
Аз също смятам, че щеше да е най-добре владиката Вранянски Пахомий да не беше говорил нищо, особено за „истината, която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия”, но щом пък е решил да говори, то и аз си позволявам да се изкажа по темата.
Оставям на историците, изследователите, патолозите и пр. от двете страни на границата да изясняват историческите събития, броя на жертвите, тяхната идентификация, времето и начина на смъртта и т.н., които по предложение на Вранянския митрополит Пахомий, Светия синод на Сръбската православна църква канонизира в „Сурдулишки мъченици”, и ще се спра само на известната снимка, представяща момент от „Помен за сръбските жертви на българските престъпления 1919 г.”, с която обикновено се илюстрират всички текстове, книги, журналистически статии и т.н., когато стане дума за тнр. „Сурдулишки мъченици”.
Тук искам да вмъкна, че катедралите и базиликите на католиците са издигнати на местата на езически капища и храмове и в тях задължително се вграждат кости под пода, така че когато влизате в католическа църква да знаете, че газите по кости.
Бог казва в Библията: „умрелите са нечисти... който се допре до кости или умрял, става нечист”!
Снимката е на Сръбската православна църква. По средата има тараба с черепи и кости. Прави впечатление, че хората зад нея са в светли дрехи, а тези от двете страни са само в тъмни дрехи. По-късно ще видим (по черепите отблизо), слънцето трябва да пада от ляво, но тарабата видимо не хвърля сянка в дясно.
Хората в крайно дясно са видимо доста по-високи от хората в крайно ляво. Тарабата е наклонена на ляво, а костите долу ляво висят във въздуха, но… нищо не пада, нито се търкаля.
Тук искам да обърна специално внимание на дърветата зад тълпата. Виждаме, че над тарабата в ляво има клони, които са по-високи от хората пред тарабата.
Нека от тази снимка да „отрежем“ само тази част, която съвпада с класическата снимка от Сурдулица, която всички познаваме. Оказва се, че ще трябва да останат само хората, които са в светли дрехи.
Такива снимки се наричат сепия и се различават от чернобелите фотографии по по-меките тонове. При това ще мащабирам двете тараби с еднаква дължина и височина. Така двете снимки трябва да са абсолютно еднакви.
Както и очаквах, тарабите са абсолютно еднакви, и то до най-дребните детайли. С изключение на костите най-низко долу пред тях. Показал съм и пет репера на еднакви хора от двете снимки. Репер 2 показва православен свещеник с кръст.
Над хората от репери 1 и 2 в едната снимка има клони, а в другата – няма. Но абсолютно същите клони, еднакви до най-малките подробности, „останаха“ извън снимката. Видно е, че сръбските православци са „изкоренили“ дърветата и са ги „посадили“ към средата на снимката.
Еднакви листа в двете снимки, но на различни позиции в снимката спрямо тарабата. Може ли такава неграмотност? Над репер 5 се случва обратното. Дърветата „избуяват“ и стават по-високи от хората. Само това е достатъчно, за да се заключи, че снимките са фалшификати.
На снимката на СПЦ се вижда, че хората в десния край (репери 1 и 2) започват да се сгъстяват – от 6 души са разпръснати на 4 души един до друг. Между репери 2 и 4, на снимката на СПЦ има 20 души (въпреки че репер 5 е преместен надясно в снимката на СПЦ), а го няма свещеника от репер 3. Докато във втората снимка виждаме репер 3 – католически свещеник, какъвто няма в Сурдулица. Той няма шапка, за да му определя точния сан, но няма и брада, т.е. не е православен.
От тук веднага можем да заключим, че сръбските католико-православци ни представят фалшива снимка от Австро-Унгария.
Започвам да търся снимки от католически източници. И веднага намирам в небългарски източник титулната страница на книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“ („Фотоси, които разтърсиха света“).
Още в съдържанието на страница 38 виждаме „черепи и кости на сърби, жертви на Австро-Унгарската окупация. Черепите и костите са на 3000 сърби, изкопани след войната в Сурдулица, едно малко село недалеч от Белград“!? Странна работа, същото се твърди в сръбските текстове, но вместо„Австро-Унгария“, са писали... „България“!
Това не е случайно. По това време срещу сърбошовинистите воюва т.нар. Вража (Дяволска дивизия) на Австро-Унгария, включваща опълченски полкове от Хърватска и Словения, бореща се срещу сърбошовинизма. В самото начало на войната срещу Сърбия участва и най-известният капрал на Австро-Унгария – комунистът Йосип Броз Тито. Всички зверства от Срем до Цер, Колубара и пр. са извършвани от Дяволската дивизия на южните слАвЯни.
Вражата (Дяволска) дивизия воюва срещу Сърбия
Няма как да се каже пред света, че южните слАвЯни не желаят да живеят в една държава със Сърбия. По-лесно е да се оклевети България.
И на 38 страница виждаме зверствата на Австро-Унгарците над сърбите в Сурдулица. „Интелигенция, университетски професори, поети, писатели, свещеници, преподаватели, учени бяха сред първите жертви на кървавата война.“
Писано е без никакво съмнение, че жертвите на Австро-Унгарците са първите от кървавата война. Т.е. жертвите са още от 1914 г. и дори първата половина на 1915 г. А по това време България не е обявила война на сръбските окупатори на изконна българска територия.
И освен това, авторите твърдят, че текстът е от оригиналната книга на Андра Попович от 1926 г. За мен няма никакво съмнение, че текстът е редактиран и до нас е стигнала редакция на оригинала, за да се клевети България и убива националното самочувствие на българското национално малцинство, което за последните 100 години е принудено да живее във вече четвърта държава в условията на сърбошовинизъм, и то на базата на лъжливи обвинения в убийства и фалшифицирани снимки и исторически текстове.
Много е интересна и самата тараба с черепите и костите, която съществува и като отделна снимка, далеч преди Първата световна война. Тя се използва от сатанински организации, за да проклинат нашия Господ – Месията. По-долу виждаме сатанинска графика само на черепите и костите на „жертвите“ от Сурдулица, използвана от СПЦ за клевети срещу България и българското национално малцинство в Сърбия.
Кръстът над черепите и костите е поставен обратно на Христовия кръст, което показва, че графиката е от църквата на Сатаната и служи за извършване на сатанински ритуали. Но иначе графиката съвпада с известната снимка „от Сурдулица”.
Очевидно, авторите на сурдулишката фалшивка, са използвали графика от църквата на Сатаната с черепите и костите, които, както видяхме, по предложение на владиката Вранянски Пахомий са канонизирани от Сръбската Православна църква за светии!?
Други автори също използват снимката на тарабата с черепите и костите
Виждаме и обложки на продукти за сатанински ритуали, включително и дамски бикини с логото на „сурдулишките светии на СПЦ”.
Книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“ със снимката на тарабата с черепите и костите може да се разгледа ТУК.
Няма никакво съмнение, че това е една гнусна фалшификация на сърбошовинистите, за да вземат незаконно изконна българска територия след Първата световна война. Фалшификаторите променят само „Австро-Унгария“ с „България“ и я използват съгласно набелязаните си антибългарски цели.
Това е великолепна статия срещу клеветите на сърбошовинизма. По темата Сурдулица, това е най-стойностната статия, която съм чел.
Територията, която е взета от България е в резултат от подобни фалшификации, които нямат нищо общо с историческата истина. За това и последваха ВСВ, Славянската война в Югославия и разпада на утопична Югославия, както и двете войни в Украина, който са в резултат от анулирането от Версайските договори на Брест-Литовските споразумения между Четворния съюз и болшевишка Расия.
1
Вальо
31.05.2022 19:54:30
0
0
Тези исторически фалшификации се притоплят повече от 100 години. Дойде им възмездието да се разпадне изкуствената им държава. Браво та автора, че забеляза фалшификациите ги прави на пух и прах сърболята!
