Иновативната технология ще бъде приложена в русенския Екомузей с Аквариум, Природонаучния музей в Пловдив и Института по рибни ресурси във Варна
Автор: Десант
Проект на Регионален исторически музей – Русе беше одобрен за финансиране от Национален фонд
„Култура“ одобри проекта „Аз гарантирам за теб“ за финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти.
Проектното предложение включва създаване на инфоточки в три музея в България – Екомузей. Аквариум – Русе, Природонаучен музей – Пловдив и Институт по рибни ресурси - Варна, като водещ партньор по проекта е русенският музей.
Инфоточките ще бъдат поставени на видно място във всеки от трите музея и ще представят видеоматериали за другите два музея. Общата цел е да се привлекат, задържат и развият нови аудитории, която налага обединяване на сили, развиване на нови партньорства. Гостите на един от музеите ще посетят предложените им други обекти.
Стратегическото направление е насочването на публики, които са били доволни от продуктите на един от музеите, като публики на друг музей в страната, т.е. да се разширят публиките на най-малко три музея със сходна тематика в страната, чрез обединяване на усилията, сътрудничество и иновативни технологии.
Така хилядите посетители на Екомузей с аквариум – Русе ще се превърнат в потенциални посетители на поне още два музея. В двата музея, рекламирани във фоайето на културната институция ще има еквивалентна инфоточка, която ще насочва по идентичен начин посетителите към другите два музея.
По този начин, като за начало, три от водещите у нас музеи с природонаучна насоченост ще се обединят в стремежа си за обогатяване със знания и формиране на положително отношение към дивата природа, ще привлекат нови аудитории. Сътрудничеството между трите институциите ще доведе и до обмяна на опит и стремеж към усъвършенстване на екипите.
Реализирането на този проект би могло да се използва за мултиплициране на този опит между други музеи и културни институции в страната, което ще гарантира създаването на единен по своята същност национален културен продукт.
От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>
"Йоан Богдан (25 июля 1864, Брашов — 11 июня 1919, Бухарест) — румынский филолог-славист, автор исследований по славянскому влиянию в румынском языке, основатель славяно-румынской филологии."
Ioan Bogdan
https://ro.wikipedia.org/wiki/Ioan_Bogdan
"Desfasoara o fecunda si asidua activitate de cercetare, descoperind numeroase manuscrise slavo-romane: Analele de la Putna, Cronicile lui Macarie, Eftimie și Azarie, CODICELE DE LA TULCEA.
[...]
"Lucrari publicate
[...]
Cronica lui Manases. Traducere medio-bulgara facuta pe la 1350"
Превод:
Разгръща плодотворна и усърдна изследователска дейност като открива многобройни славяно-румънски ръкописи: Годишниците от манастир Путна, Хрониките на Макарий, Ефтимий и Азарий и КОДЕКСЪТ ОТ ГР. ТУЛЧА
[...]
Публикувани дела
[...]
Хрониката на Манасес. Средно-български превод, направен през приблизително 1350 г.
